С поредна обилна доза обвинения срещу съда ще завърши годината за вътрешния министър Цветан Цветанов. Повод за новите критики, а и вероятно последни за тази година предвид изтичането й след три дни, стана фактът, че от тримата задържани за палежите на автомобили в София в ареста не остана нито един.

МВР не задържа хаотично заподозрени за опожаряванията, за да отчита някаква дейност, заяви Цветанов в предаването „Тази сутрин”.

Изказването му идва ден след като Софийският апелативен съд (САС) разкритикува остро работата на полицията и освободи срещу най-леката мярка за неотклонение „подписка” последния заподозрян Юлиан Ковачки.

Поддържайки отлично познатата теза „ние ги хващаме, те ги пускат”, министърът извади „дежурните си козове” срещу Апелативния съд, с които го атакува всеки път, когато от ареста излиза „доказан от МВР престъпник”.

Става въпрос за освобождаването на задържаните по делото „Килърите” и подсъдимия за наркотрафик Огнян Атанасов. Със сигурност може да се каже, че поне с първия пример Цветанов спекулира, защото при разглеждането на мерките на „Килърите” обвиненията бяха само за убийството на Юри Галев, което не е предмет на делото срещу групата в Шуменския окръжен съд. В същото време убийството на Галев продължава отлежава в графа не разкрити  повече от година и половина.

В отговор на въпрос, защо и тримата посочени от МВР като подпалвачи са освободени от съда, вицепремиерът поясни, че те не са оправдани, а просто им са променени мерките за неотклонение.

Влизайки в противоречие с твърдението си, че  полицията не арестува само за да отчита дейност, Цветанов  заяви, че „поне за двама” от тримата задържани за палежите  разследващите са имали достатъчно уличаващи доказателства, но САС не ги е приел. Става въпрос за Владислав Николов – Куката и Юлиан Ковачки.

С това си изказване министърът показа, че не прави разлика между различните съдебни инстанции. Защо? Поради простата причина, че Владислав Николов – Куката бе освободен от Софийският градски съд, а не от Апелативния.

Трябва да се припомни, че  доказателствата срещу Владислав Николов бяха една експертиза, според която по ръцете му имало следи от бензин и дизел, както и показанията на няколко полицаи и живеещи в кв. „Западен парк”. Униформените и обикновените граждани свидетелстваха, че  Николов съмнително се мотаел в района на три запалени автомобила. В съда обаче стана ясно, че Николов живее в един от съседните блокове.

При задържането на Ковачки полицията даде обширна пресконференция, на която се обяви, че той е направил пълни самопризнания за над десет палежа. После обаче се оказа, че прокуратурата го е обвинила за пет, а той не е подписвал никакви самопризнания. В съда стана ясно, че разследващите дори нямат химическо изследване, което да установи следи от гориво. Нещо повече – стигна се и дотам, че самата прокуратура се съгласи с тезата, че няма доказателства Ковачки да седи в ареста.

По този повод Цветанов каза, че МВР не внася обвинения в съда. С този си изказване той се разграничи от прокуратурата, която доскоро хвалеше.

Всъщност противоречията са нещо традиционно за вътрешния министър. Само преди десетина дни той и премиерът говориха за криминализирането на носенето на горива в туби и бутилки пред вътрешната парламентарна комисия. След като на тази нетрадиционна мярка за справяне с палежите бе погледнато с иронична усмивка, тя вече не е актуална. „Защо трябва да говорим за нещо, което въобще нито има предложение, нито има обществено обсъждане”, каза Цветанов.

В целия този контекст Цветанов уверено заяви, че събираните от българската полиция  доказателства „кореспондират” с тези на колегите им от Западна Европа, но наказанията – не.

Воден от собственото си чувство за справедливост и убедеността си, че полицията си върши работата както трябва, министърът каза, че съдебната система трябва да отсъжда в интерес на обществото.  В същото време предпочете да не задълбава в темата за убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина, което в момента изглежда като мистериозна загадка за разследващите.

След поредното мъмрене на апелативния съд, Цветанов заяви, че има качествени съдии и прокурори, но те са  „основно в провинцията”.

Аргументирайки това си твърдение, министърът даде пример с новоназначеният зам.-министър на правосъдието Деница Вълкова-Петкова. Съдийката от Бургас стана обект на медиите с доста спорни решения, сред които и присъда срещу журналисти, довела до поредното осъждане на България от Европейския съд по правата на човека.

Това не попречи на  Цветанов да определи новият зам.-правосъден министър като „безупречен и доблестен съдия” с ключова роля в осъждането на несебърския наркобос Димитър Желязков – Митьо Очите. Тънка подробност е обаче, че Митьо Очите влезе в затвора след споразумение с прокуратурата. Тоест дело по същество срещу него не е гледано. „Подобни съдии трябва да намират място, за да участват активно в реформата на съдебната система”, добави Цветанов.

В заключение Цветанов заяви, че записите на телефонните разговори между премиера и шефа на митниците, които разтърсиха държавата в началото на годината, са били манипулирани. Не е ясно защо министърът прави този извод, след като три експертизи, назначени от прокуратурата, не дават отговор на въпроса истинки ли са записите или не.