Тази вечер в Държавен музикален театър "Стефан Македонски" е премиерата на хитовия бродуейски мюзикъл "Котки" на Андрю Лойд Уебър. Режисьор е Светозар Донев, диригент –Игор Богданов. Сценография и костюмите са на Евгения Раева, хореографията на Анна Донева.
С озвучителна система за 50 000 лева - микрофони за артистите и дигитален пулт, се сдоби Музикалният театър заради мюзикъла. Проф. Светозар Донев, режисьор на спектакъла и директор на театъра, е преместил действието върху покривите вместо в заден двор, както е в оригинала по стихове на Томас Стърн Елиът и неговата "Книга за практичните котки на Бай Посум".По думите на Донев, Уебър е доволен от предишните постановки на негови мюзикъли в Музикалния театър, които е гледал на запис /"Йосиф и фантастичната му пъстра дреха", "Исус Христос суперзвезда", "Евита"/. Композиторът приемал с благодарност поканите да види на живо спектаклите, отправяни включително чрез Министерството на културата и президентството, но не намирал време да дойде, тъй като имал много ангажименти.
"Големият мюзикъл с изпълнения на живо е репертоарна линия на трупата. Ние сме уебъристи и особено аз," заявява режисьорът. Според него това е бъдещето на световния музикален театър - особената амалгама от различни музикални и театрални жанрове.
На пръв поглед изглежда като еклектика и с "Котки" Уебър скандализира доброто английско общество в началото. Сега обаче в Лондон се играят едновременно 7-8 негови заглавия. Той постига толкова органично сливане на комична опера, оперета, лирика, гротеска, рок, попмузика, коментира Донев.
Режисьорът "признава", че екипът се притеснява как ще бъде приет спектакълът, защото всички са гледали на запис "Котки" от 1981 г. в Лондон и от 1982 г. на Бродуей.
"Идеята беше да представя котешкото общество като метафора на човешкото. Звучи малко претенциозно, защото няма чак такава дълбочина, но пък котките си имат своите характери, особености, "професии" и любими занимания. Между тях има мошеници, крадци, бохеми, чревоугодници, добряци, проститутки, почтени и т.н. И цялата тази специфика всяка от 48-те "котки" на сцената изразява с пеене, музика и особено с танц. Хореографията е основа на спектакъла - всеки персонаж има специфични движения, които го характеризират като типаж и индивидуалност," отбелязва Светозар Донев.
Интригата е около избора на котка, която ще получи право на още един живот. Щастливецът ще бъде определен от старейшината Бай Двузаконие на годишния бал на котките "Джеликъл".
"Целият екип в последните три месеца сънува котки. Заимствали сме от наблюденията си и движения, и шарки. Открихме, че в поведението си котките имат много общо с хората. Извадили сме специфичното, водещото във всеки характер," обясни хореографката Анна Донева.
Според нея зрителите ще бъдат респектирани от изявите на артистите, които танцуват заедно с балета, а някои от танцьорите пеят. От първия ден на репетициите, които са продължили около четири месеца, те са работили заедно на сцената и са си помагали взаимно. Резултатът е, че 48-те котки, които са абсолютно различни, актьорски са "покрити" изцяло и са изведени успешно, смята Анна Донева.
Режисьорът е възложил ролята на коментатор на хора - хористите са от двете страни на сцената, в концертни костюми и с котешки маски, които свалят, когато не са съгласни със случващото се.
Сред артистите са Николай Петров, Иван Панев, Богомил Спиров, Александър Мутафчийски, Кирил Бояджиев, Марчо Апостолов, Еделина Кънева, Деница Шопова, Марияна Арсенова, Людмила Козарева, Добрина Икономова, Олга Динова, Катерина Тупарова, Калина Ангелова, Лидия Петрова, Рада Тотева, Румен Григоров, Венцислав Динов, Емил Митрополитски, Светлана Захариева.
Първата в България постановка на "Котки" ще има 50 представления за една година - осем от тях ще са през февруари. Премиерните спектакли са на 31 януари и 5 февруари. В антракта зрителите ще получат чаша вино.
Андрю Лойд Уебър е един от най-известните композитори от края на 20 век с многото си успешни постановки, които се играят в продължение на десетилетия в театрите Бродуей в Ню Йорк и Уест енд в Лондон. Написал е 16 мюзикъла, два саундтрака и латински Реквием.
Много част от мюзикълите му като "I Don't Know How to Love Him" от "Исус Христос суперзвезда", "Don't Cry For Me, Argentina" от "Евита", "Memory" от "Котките" и "The Music of the Night" от "Фантомът от Операта" са станали известни хитове даже и извън театралните постановки.
