Интелектуалка и 27-годишният й син се борят с мизерията вече осма година. Условията, при които живеят във великотърновското село Бяла черква, се отразяват не само върху психиката им, но и върху тяхното здраве. Засега държавните служби, отговорни за окаяното им положение не правят нищо.
Маргарита Атанасова и синът й Александър пристигат в село Бяла черква преди 10 години. Бягството им в провинцията е всъщност бягство от семейния тормоз. Началото е лесно, но за кратко.
"Аз нямам добър живот, много тежък живот, много тежък, горчив, пълен с много страшни преживявания", сподели Маргарита.
Вече осма година маргарита и синът й се борят с мизерията в една стая и бокс, без вода, телефон и отопление. Двамата имат много здравословни проблеми.
За да преживеят, си готвят обелки от картофи и корени от треви.
"Аз няма какво да ям, аз няма как да се стопля, аз съм премръзнала, аз съм гладна, как да мисля...", споделя Маргарита.
Александър е дипломиран теолог, но безработен. Отскоро е на трудовата борса, но от там не получава пари. Не иска да изостави болната си майка и търси работа близо до нея.
"Сега, от един месец, след близо седемгодишна борба успявам, чакам всеки момент да получа някакви 36 лв. социални помощи, които още не са дошли", обясни Александър.
Двамата рядко получават повече от 100 лв. на месец. Въпреки това и тази година има отказана енергийна помощ. Маргарита е дългогодишен журналист. Има сценарии на филми и възстановки. Не съжалява за нищо казано, или написано през годините.
Бавно и мъчително Маргарита се разделя с любимите си вещи – нейните и на сина й. Продава ги на безценица, за да оцелее. Останала е единствено китарата с ръждясали от влагата струни.
