22-ри януари. 17-годишният Джунейт звъни в спешния медицински център и съобщава, че е намерил майка си, цялата в кръв. 7-годишният му брат е обявен за издирване. Часове по-късно , трупът на детето е намерен до капандурата на покрива на блока. Патоанатомите установяват, че медицинската сестра Невджин е многократно прободена с нож. Малкият Енис е задушен.
рагедията се разиграва през нощта, когато бащата е нощна смяна. Семейството е с много добра репутация и Кърджали е потресен от двойното убийство. Арестуван е синът - Джунейт. Прави пълни самопризнания. Той насочва разследващите към покрива на блока, където е скрил тялото на брат си...
Възпитан и свръхинтелигентен. Така психолозите описват Джунейт. Той вече е пълнолетен. Сега, обаче твърди, че не помни нищо от фаталната нощ. Но не отрича категорично, че той е автор на жестокото двойно убийство
„Нищо не си спомням от онази нощ, нощта когато се е случило. Абсолютно нищо. Губят ми се първите дни, които съм задържан, губят ми се, като се събудих не знаех къде съм. Не мога аз да съм го извършил аз. Не съм мислил по този въпрос, тъй като би ме съсипало, затова го избягвам.
Допусни го за секунда”, казва Джунейт.
Пред разследващите той посочва мотива да сложи край на живота на най-близките си. Чувствал се пренебрегнат и недооценен от родителите си. Ревнувал от малкия си брат. Постоянно го упреквали и се съмнявали в способностите му. Доминираща роля в семейството имала майка му.
„Майка взимаше решенията, да, а и татко винаги се съгласяваше с нейните намерения, идеи, винаги ги пиремахме. Съгласявах се и аз естествено, толкова ли не мога да си уча уроците, тоилкова ли не мога да помагам в кухнята, в отглежаднето на брат ми, в неговите занимавния... Харесваше ми да я хващам за нещо, за което е виновна мъничко и да знам, че тя е сгрешила, обаче тя не го приемаше, винаги искаше върху някои друг да преметне вината. Може би това малко ме е дразнило, но не винаги. Никога не ме е подценявала. Тя мрази хората, които не се борят, могат но не се борят, могат повече, но не искат да го правят”, разказва за майка си момчето.
Джунейт се разкайвал за братчето си. Много го обичал, но предположил, че Енис е станал свидетел на убийството.
„Обичах го много, но сега го няма...няма го... Много го обичах, как да не го обичах, аз го гледах, бях му като втори баща”, споделя Джунейт.
Търпението му се изчерпало, когато родителите му посегнали на спестяванията му за учене, разказва той пред психолози. Писихатричната ексепртиза показва, че Джунейт е психически здрав.
