Бъдни вечер е – денят преди Рождество Христово! Празникът се нарича още Малка Коледа, като по традиция за вечеря се прави празнична вечеря от постни ястия. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината.
Приготвя се варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб, за да бъде годината с много храна. Броят на ястията трябва да бъде нечетен, най-често 7, 9 или 11. Под софрата пък се слага слама, която напомня за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария.
При разчупване на обредния хляб първото парче се оставя за Богородица и починалите,
после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да може Бог да дойде и да вечеря.
Съвременната коледна елха замества бъдника, който гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия бог, да му даде енергия и светлина. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
На Бъдни вечер завършват и 40-дневните Коледни или Рождественски пости.
Продължението на днешния празник е коледуването
По стар български обичай от полунощ до сутринта коледари ще обикалят домовете в празнично облекло и със специална украса на калпаците. В групата има само мъже ергени и винаги тръгват от изток. Във всеки дом изпълняват песни за здраве и берекет.
Стопанинът кани коледарите около трапезата и ги черпи с вино, а после ги дарява с вит кравай, боб и пари.
