Захарин Митов е един от около 50-те обитатели на център за временно настаняване "Св. София" в столичния квартал Илинден. Вече две години той редува 12-часови дневни и нощни смени в първа урология на "Пирогов".
"Работният ми ден е от 7 сутринта до 7 вечерта. Задълженията ми са сутрин да почиствам стаите, пациентите да ги завеждам до рентгена, по кабинетите, с количката до операционната да ги взимаме. (...) Тука бях на стаж, като бях втори срок на стаж в "Пирогов", и тука ме харесаха и ме взеха на работа".
Захарин е изоставен от родителите си. Намира помощ в един от трите центъра в София за хора, останали без дом. Освен задълженията в най-голямата болница за спешна медицинска помощ в страната момчето има и втора работа.
"Работя в едно място, в един офис, почиствам офиса. Не се намира много близо, затова пътувам с градския транспорт до втората работа. (...) Да ти кажа има много работа. Има, но понякога и младите, и в дома там имаме няколко, които не им се ходи на работа".
С работа на две места Захарин си докарва около 300 лева на месец. Наемът на квартирата е 30% от доходите му.
"Да ти кажа, по ми е добре, да идвам на работа, отколкото да стоя в дома и да скучая и да се чудя какво да правя. Да минава време и да си върви работата нормално и това е".
Момчето има право да стои три месеца в центъра за временно настаняване, но сроковете често се удължават. Въпреки трудностите, той не се страхува от бъдещето и планира да наеме собствено жилище.
Историята на Захарин, както и съветите на психолог за това как да се справим с кризата, която настъпва, когато останем без работа, вж. в прикачения файл.
