
Майсторът се запалил по металопластиката, обикаляйки по стари църкви и манастири. Там видял икони облечени в сребро и мед. Живописта по тях била избледняла с времето, но пък годините направили металът още по-красив.
"Колкото повече работех толкова повече се вдълбавах и разбирах, че не е само да изчукаш метала, не само да го направиш така че да блести и да е много хубав, но чувствах, че нещо ме стяга вътре и когато го завършех, чувствах радост, приятно усещане. Постепенно взе да ми прави впечатление, че тази икона, която съм направил с голяма любов, с голямо желание вътрешно, с трепет, тя се взема най-много, най-скъпо хората дават за нея, дори не определят цена. Тогава стигнах до едно заключение, че аз не продавам метала, нито труда си, а аз давам част от себе си", разказа Борислав Маринов.
Обковани с метал иконите не само че изглеждат различно, но и носят древна символика, която майсторът специално вплита в украсата им. Образите най-често са свързани с българската история.
"Ровиш книги древни, ходиш по музеи, ходиш по манастири, ходиш по черкви, ходиш по крепости, развалини и там в драскотинките...Майсторът или войникът застанал на крепостта на Велики Преслав, с върха на стрелата си продраскал камъка и от там се научаваш", сподели Борислав Маринов.
Върху една икона мъжът работи с месеци и никога не прави дубликат.
"Истински майстор не трябва да прави серии. Първото нещо което е, серията те изморява и те превръща на робот, на машина. Тогава вече майсторлъкът изчезва. Само когато твоите ръце, твоят дух е създал нещо уникално, независимо дали е кой знае колко хубаво, но то е уникално, то е твое, само тогава то е истинско майсторство", разказа още майсторът.
След 40 години работа, майсторът казва, че вече усеща металът с върха на пръстите си. Най-много се радва, когато хора на които е продал свои икони се връщат, за да се похвалят, че са им донесли сполука у дома.