Майката на Мария си спомня как 12-годишната й дъщеря, вече солистка в детския радиохор, прави първия си пробив.
„Една от големите, каките, за арията на Мария Стюард, операта, се била разболяла. И маестрото попитал кой от малките може да изпее Мария Стюард. А тя беше една дребничка, слабичка, това било на 11-12 годишна възраст и тя казала: „Аз!" Каза ми: „И мамо, всички така ме погледнаха, ама аз като извадих едно гласище и всички се смаяха". В този вид можеш да се появиш пред маестро Недялков - никакви оскубани вежди, никакво червило, никакви маникюри, никакви пуснати коси и т.н.”, заяви д-р Радоева.
„Още като малка тя се отличаваше от другите с един чудесен тембър. Дори си спомням на една репетиция, тя беше 9-10 годишна и аз ги прослушвам едно след друго всичките така по ред и тя ми запява и аз възкликвам: „Оооо, ти ще бъдеш бъдещата солистка в детския радиохор!" Аз тогава дотолкова реших”, разказва маестро Христо Недялков, дир. на детския радиохор.
Мария е вече в Кардиф. Екипът ни я намери часове преди да започне конкурсната програма и минути преди да започне следващото й интервю.
„Изкуството, не само музиката, изкуството като цяло е призвание и човек, за да се занимава с него, трябва да е малко луд. И просто разчитам на труда. Разчитам на това, че наистина полагам страшни усилия и смятам, че рано или късно те се възнаграждават”, заяви тя.
Петя Дикова: Можете ли да се реализирате тук?
Мария Радоева: При нас, особено при класическите музиканти, има тази неприятна подробност, че преди да започнеш да работиш и да печелиш, ти трябва страшно много да вложиш. Ти не можеш с това заплащане да тръгнеш по света, да се явяваш по конкурси и прослушвания. Просто колкото и един млад човек да иска да се реализира в България, за съжаление, ако има по-големи амбиции, жалко е, мъчно е, но не е възможно, защото тук спонсорите не дават пари за опера и класическа музика, а дават пари за чалга.
Петя Дикова: Обидно ли Ви е, че в България масовият зрител познава имената на повечето изпълнители в, така да се каже, поп фолка?
Мария Радоева: Ами да, много ми е обидно, честно ви казвам, може да звучи грозно, но ми е лошо от тази ситуация. Това е много, много жалко.
Петя Дикова: Колко е важна външността в съвременната опера?
Мария Радеова: За съжаление, да, за съжаление, бих казала, че все повече се залага на това. Естествено, хубавият външен вид продава по-добре един продукт. Така е, какво да направим. Само че, на мене лично този идеал не ми харесва, мега супер слабите жени - аз не вярвам, че това е естетично и не го харесвам. Значи, това не е моят идеал. Но и не смятам, че другата крайност - да ядем, за да имаме глас и т.н, също не е вярно - килограмите не помагат на пеенето - това също е един мит, който вече е напълно разбулен.
Петя Дикова: Колко чести са срещите Ви с Райна Кабаиванска и на какво Ви учи тя?
Мария Радеова: Сега я виждам много често, почти всяка седмица. Това е една невероятна жена, която много е направила за мен, продължава да прави, много ме подкрепя и наистина има какво да се научи от нея. Много, много съм щастлива.
Петя Дикова: Колко близо сте до миланската Ла Скала?
Мария Радеова: Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му, нали така се казва. А моите са много, много, много големи, така че надявам се да съм близо. Ще видим, им време.
В графикът на Мария вече има записани ангажименти за юли идната година.
