Хората са най-важният ресурс на една държава. Ето защо успехът на тази държава в областта на спорта, например, зависи от това как са третирани онези, допринесли за нейната слава на световно ниво ...

Легендарният треньор Иван Абаджиев - Папата на българските щанги,

е донесъл на България 79 европейски, 10 олимпийски и 59 световни медала, както и над 450 подобрения на световни рекорди. Когато започва да се занимава със спортна гимнастика през 1949 г., Абаджиев използва всяка секунда за упражнения и тренира по 10 часа на ден, без почивни дни. Натоварването не му се вижда много, като го сравни с 15-часовия робски труд, когато е жънел на нивата едва 14-годишен.

През 1967-68 г. той присъства на два лагера между българския и руския отбор,

където щангистите вдигат по 3-4 тона на ден, а световният стандарт за година е 1000 тона. След разочароващото представяне на българския отбор на Олимпиадата в Мексико, Абаджиев поема отбора на 1 юни 1969-а и българите започват да вдигат по 66 тона на ден и 1500 тона на месец. Тогава започват заплахите заради неговите "свръх-тренировки" и за това, че е опровергал твърденията на руските треньори.

Още същата година обаче отборът на Абаджиев взема два златни медала на европейското първенство във Варшава и доказва, че Абаджиевата методика побеждава руснаците, които по това време вече са открили анаболните стероиди. На световното в Мюнхен през 1972 г., българите имат за цел да вземат 2-3 точки, а вместо това печелят три златни и три сребърни медала.

Успехите на българите се дължат на двуразовите и триразови тренировки на Папата,

които са базирани на научен подход към организма. Абаджиевата логика е, че както животните не приемат анаболни стероиди, така и хората нямат нужда от изкуствени стимуланти, за да използват енергията си максимално. Например, отбелязва Абаджиев, от един грам глюкоза при анаеробни условия (тоест по-малко натоварване), тялото произвежда едва 56 килоджаула енергия, а при аеробни условия (когато натоварването е по-голямо), тялото поема повече кислород и енергията се увеличава на 1560 килоджаула.

Тренировките по няколко пъти на ден ускоряват клетъчния разпад и спомагат за усилването на белтъчната синтеза, което води до повече енергия. Така, когато системно е подложено на напрежение, тялото развива максималните си способности.

Успешната методика на треньора обаче е осъждана неведнъж в България

Абаджиев е гонен много пъти заради политика и машинации в българския спорт. Работил е като пазач, а през последните години той и съпругата му са разчитали на малката му пенсия, за да свързват двата края.

Днес можем да намерим Иван Абаджиев в една зала в Денвил, Северна Калифорния,

където той преподава своята методика на американци. Той е дошъл в Америка по покана на бившия си ученик и помощник-треньор Александър Крайчев, който е основал академията за вдигане на тежести "Елейко" през ноември м. г. Някои щангисти пътуват до Калифорния от далечни щати като Флорида, например, за да тренират с великия български треньор.

Академията също така е получила молби да поеме състезатели от Мексико, Индия, Албания, Иран, Русия, Англия, България и разбира се САЩ. Досега Иван Абаджиев е работил с над 30 ученика, някои от които са българи, преселили се в Силиконовата долина на Калифорния. Вече на 79 години, той все още прекарва целия си ден в залата и следи подготовката на своите ученици. Целта на основателя на “Елейко”Алекс Крайчев е щангистите да постигнат успехи на Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016.

Междувременно, Папата е канен да дава лекции в различни университети из страната, американци се гласят да издадат книга за спортната му подготовка, а статии за него се публикуват в медии като "Уолстрийт Джърнъл". Изглежда, че американците не се интересуват от критиките, написани и изговорени по негов адрес. За тях са важни неговият гений и безпрецедентни успехи в този спорт.

Ако иска, Абаджиев може да вземе зелена карта по ускорена процедура за талантливи хора

с постижения като неговите. Въпреки това той казва, че обича България и иска да е по-близо до семейството и родното си място. Каква обаче е алтернативата, която България му предлага, ако реши да се върне? Да живее в забвение и да разчита на една малка пенсия, с която дори не може да си позволи да живее нормално след всичко, което е постигнал?

По всичко личи, че американците искат да стигнат нашите спортни успехи от миналото, а на нас ни остава да се чудим как да ги стигнем тях сега, в настоящето...