Близо 7,7 милиона белгийци гласуват на предсрочни избори за нов парламент на страната. Вотът е за 150-местна Камара на представителите (долната камара) и Сенат от 74 членове, 40 от които се избират пряко.
Гласуването в Белгия е задължително. Онези гласоподаватели, които трябва да пътуват до избирателния си район извън мястото, където живеят, ползват безплатен жп транспорт. И още една любопитна подробност - в изборния ден в магазините е разрешена продажбата на алкохол.
В разделената по езиков признак Белгия няма национални партии. Гласоподавателите от фламандски говорящия регион Фландрия трябва да избират измежду 10 фламандски партии, а онези от френско говорящия регион Валония - измежду 11 франкофонски формации.
Изборният процес почти неизбежно води до сформиране на коалиционно правителство, като доминиращата партия обикновено излъчва премиера на страната. По правило той е фламандски говорящ - последният (засега) министър председател франкофон - Едмон Лебюртон - управлява съвсем за кратко от 1973 до 1974 г., когато подава оставка.
150-те мандата в долната камара се разпределят според процента на гласовете, които партиите получават в разделените по езиков признак избирателни райони. Петте фламандски района излъчват 79 места, а петте валонски - 49 места. Разликата се дължи на факта, че фламандците представляват 60 процента от 10,6-те милиона жители на Белгия. Останалите 22 места се определят от вота в уникалния двуезичен район Брюксел-Хале-Вилворде или накратко БХВ.
БХВ е изключение от правилото и се превърна в ябълката на раздора в белгийската политика - безизходицата в преговорите за уреждане на статута му всъщност доведе до оставката на досегашното правителство.
Районът включва Брюксел, който е официално двуезичен, но франкофоните в него са 80 процента, и областта около столицата, където единственият използван език е фламандският. В БХВ избирателите могат да избират дали да дадат гласа си за партии от фламандски говорещия или от френскоезичния списък - но не и да гласуват смесено по двата.
През 2003 г. Конституционният съд обяви това разпределение за противоконституционно, но не конкретизира как да бъде решен проблемът. Фламандските партии настояват Брюксел да бъде отделен от близките общини Хале и Вилворде, но френско говорящите лидери са против, изтъквайки, че в този случай френскоезичните белгийци, живеещи извън Брюксел, вече няма да могат да гласуват за франкофонски партии.
Според последните социологически проучвания фламандският националист Барт де Вевер и ръководената от него партия Нов фламандски алианс /НФА/ ще излязат победители от вота с 26 процента от подадените гласове. НФА вече намекна, че би позволила на франкофон да оглави правителството в замяна на сделка за деволюция (прехвърляне на правомощия). И други фламандски партии призовават повече права да бъдат прехвърлени към регионите и да бъде установена конфедерална система, при която държавата да контролира само няколко стратегически области като отбраната, външната политика и социалните грижи. Партиите от по-бедната френскоезична Валония са против такава конфедерация от полунезависими региони, но някои от тях са склонни да обсъдят ограничена деволюция.
При очертаващата се липса на категоричен победител в изборите, наблюдателите предричат мъчително сформиране на коалиционно правителство, което може да отнеме месеци. На изпълняващият длъжността премиер Ив Льотерм му бяха нужни рекордните девет месеца, за да състави правителство през 2007 г. Това накара мнозина да се запитат дали Белгия ще продължи да съществува като единна държава. Заради забавянето инвеститорите увеличиха и рисковите премии по белгийския дълг.
