"До 1993 г. беше се стигнало до единствения заподозрян, агент на Първо главно управление (ПГУ), както разбирам сега, той е дребен престъпник. Когато Скотланд ярд поиска документи и съдействие, българските разузнавателни служби отказват сътрудничество", каза в студиото на "Тази сутрин" Христо Христов, журналист и автор на книга за Георги Марков "Убийте Скитник".
"Архивът се намираше физически на две различни места. Достъп до тях имаше само следователят Богдан Карайотов. След пенсионирането му те бяха запечатани с нареждане никой да не се докосва тези архиви. Достъп до тях получи новият следовател, назначен по случай", обясни от своя страна Димо Гяуров, бивш директор на Националната разузнавателна служба (НРС).
"Заговор не е имало, но има пълна безотговорност. Писал съм до Методи Андреев, с което изисквам досието "Пикадили", с оглед на новия закон, влязъл в сила през 2000 г.", твърди Христов, който обвини Гяуров в отказ да съдейства по отваряне на досиетата.
"С г-н Христов не сме от различни страни - каза бившият шеф на НРС. - Описаното в книгата му е версията, която е приета. (...) Това е версията. За съжаление поради това, че досието на Георги Марков е унищожено, поради това, че самата Държавна сигурност е била безотговорна към архивите си, нямаме конкретни данни. Има по-скоро косвени аргументи, според които Марков може да е бил агент. Той е бил близък до Тодор Живков. Впоследствие става ясно, че той е самоотлъчил се агент".
В книгата има доказателства, че Георги Марков не е бил агент, контрира обаче Христов и показа справка на Шесто управление. Марков действително е чел архива, но заедно с други писатели – Антон Дончев, Николай Хайтов, каза журналистът.
Времето
