22 заявки от общо 243 означава, че БАН и университетите заедно са направили едва девет процента от всички изобретения през тази година.
„БАН никога не е спирала да изобретява - вярно с по-забавено темпо или по-ускорено темпо, но на един изобретател ти не можеш да му сложиш някаква граница. Това е Божий дар”, казва чл. кор. проф. Чавдар Руменин.
Доцент Генчо Стайнов патентова през 2009 година устройство за добиване на ток от морските вълни. Година по-късно негов конкурент от Дания, който дори не е учен, патентова подобно изобретение, само че със световен патент.
„Никой не може да ми каже, че датчаните са по-умни от българите, а защо в България нямаме реализирани изобретения? Защото държавните институции не си схващат своята роля в това - да инвестират в своите изобретатели разумно, така че те да могат да създават един продукт, който да носи национален доход”, смята той.
Едно от най-новите патентовани изобретения на учени от БАН са силициеви чипове за много точно измерване на магнитното поле. Патентът му у нас може да струва и до 150 лева, но за да е европейски, цената вече е 7000 евро. Всяка следваща година се плаща и за поддръжка на патента.
Само за миналата година БАН е дала пет милиона лева за поддръжка на патенти на изобретения, направени от нейни учени.
