Лидия Линдрова, редакторът на излязлата преди дни книга за Ванга – "На колене пред Ванга", разказа в студиото на bTV, че новото е, че тази книга е писана от човек, който е много близък на пророчицата през целия си живот и е израснал в нейното обкръжение.

Имал е възможност да общува по най-различни теми, не просто свидетел на интересни случки от нейни предсказания, а човек, който е попил атмосферата на общуването с феномена Ванга. Бил е свидетел и на по-особени нейни състояния, които бихме нарекли транс. Т.е., имаме една по-интимна гледна точка към явлението Ванга.

Самото заглавие - "На колене пред Ванга" - ни насочва към това да не си позволяваме да анализираме единствено от научна гледна точка феномена Ванга, отбеляза още Лидия Линдрова.

Повече подробности за книгата за пророчицата можете да видите в прикачения файл.

Вангелия Пандева Гущерова (известна като Ванга, Петричката врачка, Баба Ванга, или Леля Ванга,) често е наричана българска пророчица, заради способността й да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава. Някои хора вярват, че тя била притежавала дарбата да предсказва бъдещето, да посещава духом различни места и да говори с цветя.

Ранните детски години на Ванга, са белязани от страданието. Майка й умира докато тя е все още невръстно дете, а баща й е мобилизиран в българската армия през Първата световна война.
През този период живее под надзора на съседите си. В детството си Ванга била обикновено момиче и не проявявала претенции за наличие на свръхестествени способности. Обичала да си играе на лечение и предписвала на приятелите си разни "лечебни" треви. Бащата се жени повторно, а дъщерята помага в домакинската работа.

Слепота

На 12-годишна възраст загубва зрението си в следствие на внезапна буря, при която Ванга бива грабната от силния вятър и по-късно, след дълго търсене бива открита затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка, Ванга, се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри.

Пророчица

Пророческите й способности възникват постепенно. Твърди се, че помогнала на баща си да намери чужда овца, открадната от стадото, което той пасял, като точно описва двора, в който била скрита. Ванга, казала, че била видяла всичко насън. Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места.

Приписваните й необичайни способности Ванга, обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които били населявали и Земята.

Предсказания

Сред най-популярните твърдения, приписвани на Ванга са смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Сьветския сьюз, връщането на Симеон Сакскобурготски, но не като цар, потъването на подводницата "Курск" и атентатите от 11 септември.

В отговор на въпроса дали Бьлгария и Република Македония пак ще бъдат заедно, Ванга казва: "Там, дека е текло, пак ке тече" и "Един народ — една държава". Отношението си към Република Македония Ванга изразява в две изречения: "Македония е българска земя. Тя не е държава, а част от българската територия".

Критики

Ванга не е приемана еднозначно. Според автори от средите на християнското богословие нейните способности са резултат от въздействие на демонични сили. Нейните прояви, граничещи сокултизьм, изпадането в транс, отхвърлянето на задгробния живот и вярата ѝ в прераждането противоречат на християнството. Богословите на Бьлгарската православна цьрква смятат, че в момент на виденията си и "предсказанията", Ванга, бива обладана от зъл дух и е подчинена на неговата воля. Подобна позиция заема и Руската православна цьрква.

Музейна експозиция "Ванга"

На 5 май 2008 година в град Петрич тържествено е открит за посетители домът-музей на Ванга. Така се изпълнява нейната воля, отразена в завещание от 1984 година, открито след кончината й през 1996 година. Около 3000 са запазените лични вещи на ясновидката. Сред тях са снимки, дрехи, подаръци от хора, на които е помагала, документи, предмети, служили й приживе.

На откриването на музея са се противопоставяли недоволни роднини на Гущерова, неуспешно оспорили нейното завещание, в което тя е оставила имота си на държавата. Ръководителят на музея уверява, че всички приходи ще отидат в държавната хазна.

Ванга за себе си

Живот след смъртта

"Аз съм врата за тях. Тялото, като умира, гние и всичко живо, като умира, гние. Но част от тялото и душата, дори не знам как да го нарека, не гние. Говорите за прераждане. Какво е това, аз не знам. Но това, което не гние от човека, според мен е така: то се развива, за да достигне едно по-висше състояние, но ние не знаем какво е то. Примерно става ето така: умираш прост, после умираш ученик, после висшист, после ставаш учен или заемаш голям пост и т. н. Ето така е висшето. Това е душата".

"Душата не умира. Само на лошите хора духовете стават зли и не ги прибират горе. Те не се прераждат.
Прераждане има, но това не засяга всички души. На Земята се връщат отново само най-добрите и най-добрите души".

"Прераждаме се най-малко 150 пъти. Задължително. После - кой колкото си иска. Сите имаме по двама духовни учители, докат сме на Земята. Они са невидими и немат право да се мешат у кармата. Ама ни предпазват от пълното изкривяване на съдбата. Смъртта е поправка. Нема ад, нема рай. Има само обучение в разните нива. Секи път, преди да се преродим, ни зимат паметта, докато тече поредната съдба. Сами си избираме родителите - още преди да се родим. И никога не сме едно и също ниво с тях".

"Не одобрявам разточителство при погребение, тази показност не е продиктувана от голяма любов или скръб по починалата, а само за показване пред хората, тази скръб не е истинска, защото не може чувствата да се измерват с количествата храна. Близките ми знаят колко много обичах аз съпруга си, но когато правя панихиди за упокой на душата му, раздавам само чиния жито, малко маслини и чаша вино. За мъртвия е важна почитта и чувствата към него на живите, а не храната, той от нея няма нужда. Да вземем например Мелник. Преди града има паметна плоча на наши национални герои, убити от турците през 1912 г. Направили им техните потомци паметник и вече смятат, че са се отчели пред тях. Какво повече да правят? Мъртвият си е мъртъв, той си е отишъл, ние да гледаме живите. Не е вярно, защото мъртвите продължават да живеят. Те са сред нас, обичат ни и ни помагат да прозрем вечните истини на живота. Затова трябва да ги почитаме със сърцата си".

За нейните трансове

"Когато падам в транс и първо почувствам го в езика. Така притисне ме, притисне ме, отежава ме, отежава ме и мозъка... и не знам вече какво става. Но аз се крием като усетам, че ще падам в транс.
Сестра й Люба: - И вида й се променя. Като мъртва е. Никакви движения не извършва, само говори, без да се движи. То все за нещо се случва този транс, има нещо определено, което трябва да се предскаже..."

За съпруга си

"Той имаше брат убит и ме помоли да кажам кой го уби. А, викам, не мога това. След това неколко пъти идва и един ден гласа ми казва - "Слушай сега, кажи му така: да дойде на 27 август, тоя що ме ръкува пръв, той уби брат ти." А, колко съм била будала! Сега не казвам...

Той дошъл три дена напред и си седи вънка, на двора много народ и сабайлето на 27-и идват двама заедно и ме ръкуват. Арно, ама тия били от нийното село - единият, другият бил от друго село. Още като ги виде, си казал: - "Сега знам вече", но нищо не направил. И после ми каза гласо: - "Ето мъжо ти", после цяла година мина и както се каза, така стана.

Една друга жена му кажа, една приятелка в Петрич му кажа, така и така, и той рекъл: - "Тая мома нема мене да земе, аз съм сиромах." И после майка му казала: - "Тая мома е светица, тая може ли да се жени, как може, да се жени, тая светица не може да се жени". Аз се ожених и после животът ми мина така, не е много за говорене"...

За страха и скръбта

"И страх не ме е от нищо. Аз страх не знам. Може от некои живи хора така, да ми дойде един страх, може да мане да ме убие, може да направи, може всичко, така ми преминава през акъло, но така както некои се боят от тъмнината, от духове, от гробища, от мъртви - не.

После друго, има хора, като идат на гробищата, като видат мъртви, плачат. Аз не плачам, не. Аз съм толкова корава, но заплачах ли, по пет дена съм болна. Заплачах ли, знай, много ми е тежко...
Аз като идам на гробищата при моя другар, заставам, но не плачам често, но некой път, когато плачам, нито ме питай, нито ме търси, нито нищо и се разболявам и тогай кога плачам, тече ми една много горчива вода от устата.

Сестра й за Ванга

За режима й

"Тя има специален режим и благодарение на това има много здрава нервна система - не се нервира от нищо. Сутрин става рано, в пет часа вече е на крак, но не закусва никога. Точно в дванайсет трябва да обядва. В два часа ляга да спи, до пет не дава никой да я безпокои. Вечеря обезателно в осем часа, в десет е в леглото. За храната е капризна малко, тя подбира храната. Обича месо и не може да пази диета. Всеки ден иска ядене с месо."

За хобито й

"Има чувството, че е тринайсетгодишна, има желание да подрежда кукли, сутрин като стане, обича да ги пипне една по една, подрежда ги, издухва ги от праха... Във всички стаи имаме кукли. Аз мисля, че тя понеже е била на тринайсет години, когато е ослепяла, тази възраст е оставила й нея впечатления за цял живот, защото след тринайстата си година тя остава в тъмница, не вижда нищо.