Георги Златанов и Ангел Пачеманов са ветерани сред митничарите на Капитан Андреево. В професията са от близо четвърт век и работят в двойка
"Винаги е по-добре четири очи да погледнат, отколкото две. Когато единият колега гледа багажа, другият през това време оглежда колата”, заяви Пачеманов.
Признават, че са станали митничари във време, когато за професията не се е изисквало никакво образование
"Когато почвах, бях на 20 години и просто в Свиленград няма какво друго да почнеш - или в завода трябва да почнеш, или някъде, където се изискваше тогава друго образование, а аз го нямах за момента”, допълни Златанов.
Днес и двамата са висшисти, но не работят зад бюро, а на платното - зимата им е студено, а лятото асфалтът направо им пари под краката. Със шофьорите се разбират предимно на турски.
Смените им са по 12 часа. Затова първото нещо, което си купуват, не е разговорен речник, а удобни обувки
"Понеже неволята учи - като си с неудобни обувки, на другия ден, на другата смяна няма да дойдеш с тях, ще си потърсиш удобни”, сподели още Георги.
Ежедневието на митничарите е да тарашат коли. Опитът, натрупан с годините, им помага отдалеч да надушат контрабандата – например в микробус, в който пътуват предимно куфарни търговци. След проверка возилото се оказва чист, но по тялото на пътниците са открити четири стека контрабандни цигари, които са описани и конфискувани .
"Когато откриеш нещо, просто има удовлетворение. За това се работи най-вече - да имаш удовлетворение от работата си”, смята Ангел.
Едва ли обаче удовлетворението е единственият стимул в професия, която е станала символ на корупцията у нас.
"По принцип парите никога не стигат. Тук се преплитат много интереси и затова са тези приказки, които се говорят за митничарите и така нататък. Тъй като спираме тази контрабанда, сега не мога да кажа, че всички, нали може да има и една част, може би и малка, да пропускат, но това не бих казал, че в момента се осъществява на пункт Капитан Андреево. Може би е имало преди, но сега не”, твърди инспектор Пачеманов. Той заяви, работи на пункта от 2 години и там никой не взема пари на ръка.
Провокиран от противоречието, че хем "парите никога не стигат”, хем никой не взема пари на ръка, екипът ни помоли митничарите да покажат с колко джобни разполагат. Джобовете на митничаря с 25 години стаж се оказаха празни, а колегата му разполагаше с 30 лева – горе-долу надницата за деня.
