Петьо Попов кара Трабант от времето на соца и въпреки абсолютната убеденост, че няма да му посегнат, все пак го изненадали.
"Преди седмица са ми откраднали тазовете, не знам, за какво ще ги ползват", заяви Петьо Петков.
Обикновено във Враца полицията регистрира около сто посегателства над автомобили годишно. Знае се за по-крупните, за по-дребните потърпевшите масово си мълчат.
"Обират автомобили чрез отключване и взимат сидита и всички вещи, които се намират в купето на автомобила. Често крадат и акумулатори", обясни Силвия Христова, началник на ПУ „Дъбника" – Враца.
Усилватели, тонколони, джиесеми, дори забравени от стопаните лаптопи са по-апетитната плячка. В повечето случаи извършителите се оказват познайници на полицията.
"Млади хора, с очертан профил, 20-25 годишни, някои са наркозависими, безработни", обясни Васко Василев, началник на РУ „Полиция" – Враца.
Обратният път на вещите до собствениците не е безпрепятствен, защото крадците продават на черния пазар задигнатото за жълти стотинки и следите се губят. И да успее да стигне полицията до вещите, минава време, докато притежателят им си ги прибере. В най-добрия случай досъдебното производство трае два месеца.
"Има начин на разпознаване, някои от вещите притежават идентификационни номера, сравнява се с приложените документи към дознанието, т.е. винаги се доказва собственост", заяви Силвия Христова.
Има начин да се разбере дали намереното е на потърпевшия дори при загубена фактурата или касова бележка. По-трудно преодолимо се оказва друго - убеждението на хората, че да сигнализират в полицията за подобни кражби, е кауза пердута.