Наскоро ви разказахме за строителството в едно най-красивите места в Созопол - Райския залив. Абсурдите в черноморския град продължават. Поредният, шестетажен хотел се строи върху държавна земя, без държавата да знае, че имотът е неин.

Строителството на хотела над централния плаж разбунтува местните хора

Инвеститорът е българо-руска фирма, а собственик на парцела се води Съюзът на кинодейците. Документи обаче показват, че през февруари 1989 година Съюза купува право на строеж - 9,5 декара срещу сумата от близо 200 000 лева, но не и самата земя. Девет години по-късно, с констативен нотариален акт и на базата на тази заповед, те се сдобиват и с част от самия парцел. Правото на строеж, което по закон има давност 5 години, обаче е изтекло отдавна.

„Документите показват, че този парцел е на държавата. И се появява някой, в някакъв момент, който използва заповед, която е с изтекла сила, давност или каквото и да е там, и на базата на нея, те придобиват парцел, който за мен е в сърцето на Созопол и е изключително ценен. Тези хора нямат нотариален акт, те нямат собственост върху този имот на първо място. И ако държавата се интересува от собствеността си, би трябвало да си потърси този имот", коментира Георги Красимиров - Инициативен комитет срещу строежа.

Местните настояват строителното министерство да направи проверка

как е придобит имота и ако е държавен, защо позволява да се строи върху него. Според тях не са спазени и нормите за проектиране - хотелът се строял над разрешеното. Проектантът - братът на бившия премиер Сергей Станишев - Георги, нарушил подробния устройствен план, който сам одобрил. 

От общината обаче са категорични, че всичко е изрядно

„Там всичко е перфектно отвсякъде. Щом е издадено строително разрешение, значи всичко е съобразено с градоустройствения план", коментира кметът на Созопол Панайот Рейзи.

Мащабното строителство, което продължава в Созопол, отблъсква туристите

И ако в самия Созопол почти не са останали незастроени места, то строителството в защитената зона „Буджака" край града, част от която е и Райския залив, отдавна е излязло извън контрол. Местните с носталгия си спомнят девствената само до преди десетина година природа, когато всички са имали достъп до морето.

„Напълно свободно човек можеше да слезе долу и да се порадва на тази девствена природа, която беше тогава, навремето. Там имаше три чучура изворна вода, с места за барбекю човек да си направи, много приятно и разкошно място. Сега върху него започнаха куп строежи, хотел до хотел и не остана място как човек да стигне до това райско кътче... Откъде? Само с лодка. Това е истината. Човек трябва с плуване и с лодка да влезе в Райския залив", каза Георги Пазвантов - жител на Созопол.

Обиколихме залива в опит да стигнем до морето. Там, където все пак открихме пътечки, те са толкова стръмни и обрасли в треволяци, че туристите трудно могат да ги намерят.

Голяма част от Райския залив днес прилича на архитектурна недомислица

А гледката към морето е запазена за собствениците на новите палати. Незаконни строежи на този етап не са констатирани. Само няколко огради, които трябва да бъдат премахнати от общината.  

„Тези, за които сме сезирани и сме проверили, за тях можем да твърдим, че са законни. Но ако не сме сезирани за някой строеж и той е незаконен, ние няма как да го знаем, т.е. служителите по „Незаконно строителство" към общините трябва да си проверят района", каза Георги Георгиев - началник, РДНСК-Югоизточен регион.

От дирекцията обясниха, че по закон трябва да има алея, която да осигурява достъп на туристите до плажа. От общината „прехвърлиха топката" за липсата й към държавата.  

„Исках тези територии по някакъв начин да се прехвърлят на общината, за да можем, имаме идея там да реализираме алея, която да минава край скалите - понеже има един буфер между имотите и скалите, който остава държавна собственост. И нашата идея беше точно такава - не се случи, от тук нататък държавата да си стопанисва имотите", каза Панайот Рейзи.

Според кмета на Созопол достъп до морето има и сега

„Мисля, че са някъде около 16-17 подхода към морето. Друг е моментът, ако някой някъде е заградил нещо повече. Той си носи кръста... Казвам как: РДНСК констатира, идва, изпраща бригадите, бута и приключваме песента", каза Ремзи. По думите му няма нищо бутнато, защото РДНСК нищо не прави.

Междувременно от общината са поискали екоминистерството да промени плана за управление на защитената зона.

„Не може да имаме едно селищно образувание, каквото е Буджака, където да нямаме магазини, една поликлиника, една детска градина и т.н. Все пак там става град", каза Ремзи.