Репортажът е провокиран от случая със сина на Гълъбин Боевски, който в края на миналата седмица се самонарани с газов пистолет в училище и за щастие нямаше други пострадали деца. Влизаме в страницата на първия и най-посещаван, според създателите му, интернет оръжеен магазин в България. Избираме си газов пистолет от широката гама от продукти. Правим регистрация на името на несъществуващ човек и посочваме произволен адрес за доставката.
Никъде не ни искат ЕГН, въпреки че по закон повечето от предложеното в сайта, не може да се купи, ако нямаш 18 години. До въпроса за ЕГН-то се стига едва, когато се обаждаме да питаме кога точно ще ни доставят пистолета. Т.е. можеше да се мине и без ЕГН, ако не бяхме толкова нетърпеливи. Измисляме си и ЕГН и започваме да чакаме. На следващия ден газовия пистолет ни беше доставен с куриер.
Куриерът също не се поинтересува нито от самоличността, нито от годините от младежа, който купи за нас газовия пистолет. Разбрахме защо е така след като видяхме какво пише на товарителницата на пратката. Газовият пистолет беше описан от продавачите като „части".
Може би защото по закон е изрично забранено куриерите да пренасят оръжие, взривни и упойващи вещества. Така предполагаме, че куриерът просто не е знаел какво носи и можеше да го предаде и на 15 годишен младеж, например.
Връщаме се в най-посещавания сайт за оръжие. Там съвсем ясно пише, че каквото и да си поръчате, то може да ви се достави от конкретната куриерска фирма. Т.е. всеки може да се запознае, че тези куриери пренасят газови пистолети и пушки, пиратки и други забранени от закона за пощите артикули. Така че, от оръжейната страница дори самата куриерска фирма може да разбере какво пренася, ако случайно не го знае.
Така за по-малко от два дни нашият несъществуващ купувач си купи съвсем съществуващ газов пистолет. И кой знае какво може да направи с него.
