Британският опит в Ирак странно повтаря американския. И при двете страни войната докара до срив бойния дух на армията, изчерпа арсенала от бойна техника и повлече след себе си национален скандал заради неспособността на държавата да осигури качествени грижи за своите ранени ветерани.

И в двете страни бюджетните разходи се оказаха много по-високи от първоначално обещаните. В началото на войната правителството на Блеър "предвидливо" задели един милиард лири за покриване на разходите. Но Обединеното кралство вече похарчи над девет милиарда само в Ирак. Това не включва огромната "опашка" от допълнителни разходи, като необходимостта от грижи за инвалидите, за попълване на запасите от бойна техника и възстановяване на капацитета на въоръжените сили до довоенното равнище.

Ветераните имат право на специализирано медицинско обслужване, еднократно обезщетение и пенсия за инвалиди. Обединеното кралство винаги се е гордеело с грижите за своите ветерани, но мизерните условия, установени в болницата "Сели Оук" в Бирмингам, породиха съмнения дали Националната здравна служба е в състояние да се грижи адекватно за тежко ранените. По наши изчисления, ние сме били крайно консервативни и сме заделили едва 600 милиона лири за грижа за ветераните в обществените здравни заведения. Ако имат нужда от частно лечение, сумата лесно може да се утрои.

Цената на ремонта или замяната на техниката, унищожена или износена в Ирак, почти сигурно ще надхвърли един милиард паунда. Пълната цена на възстановяването на въоръжените сили до предвоенното им състояние на готовност обаче е още по-висока. Началникът на генералния щаб сър Ричард Данат заяви в доклад от 2007 г. как в резултат от недостатъчното финансиране и пренатоварването на силите войниците в Ирак се чувстват "подценени, гневни и страдащи от "иракска умора" и много от тях се канят да напуснат армията.

Освен това съществуват огромни "скрити разходи" извън бюджета, като загубата на 387 британски войници, убити или тежко ранени в Ирак, и общите социални разходи за 2663 войници, хоспитализирани отначало на бойното поле, а след това в родината. С калкулирането и на тези разходи общата сума набъбва до 14-16 милиарда лири (21 милиарда, ако се включи и Афганистан). При това Великобритания се отървава леко - съответните разходи на Съединените щати (които разположиха общо 1,6 милиона войници, дадоха близо 4000 убити и 70 000 ранени) възлизат на умопомрачителните 3000 милиарда долара (1490 милиарда лири).

Освен икономическата цена, англо-американското фиксиране върху Ирак носи огромни загуби в сигурността, отвличайки вниманието от Афганистан. Сега НАТО води тежки сражения срещу талибанските бунтовници. Великобритания плаща смъртоносна цена. От 2003 до 2005 г. британските сили загубиха девет войници в Афганистан и осем тежко ранени. След 2006 г. са убити над 100 британски войници, а над 1000 бяха ранени или се разболяха.

Великобритания изигра ключова роля за започването на войната и в политическо, и във военно отношение. Подкрепата на тогавашния премиер Тони Блеър беше незаменима в онзи момент, когато САЩ срещаха остра международна съпротива. Във военно отношение, Великобритания осигури 10 процента от първоначалните сили, които влязоха в Ирак, и даде несравним принос за осигуряването на оборудване и оръжия. Дори днес в сравнение с британското присъствие на бойното поле в Ирак всички останали изглеждат нищожни, с изключение на американците. Оставащата "коалиция" включва шепа държави (като Албания, България и Монголия) само със символично присъствие. "Коалицията на желаещите" на практика се превърна в коалиция само от двама - САЩ и Обединеното кралство.

Комисията по отбраната към Камарата на общините беше шокирана, когато миналата седмица откри, че през последната година британските разходи в Ирак са скочили със 72 процента въпреки по-малката численост на войските.

През 2008 г. е планирано броят на британските войници в Ирак да се съкрати наполовина, но сметката за разходите ще бъде съвсем малко под миналогодишната. Това се дължи на високите фиксирани разходи за издръжка на всеки войник в Ирак - за сигурност, гориво, медицинска помощ и поддръжка на техниката. Докато 2500 британски войници остават в Басра, Великобритания може да бъде сигурна, че разходите няма да намалеят съществено, а може и тепърва да се увеличат.

За нещастие, цената на войната в Ирак не се изчерпва с това. Тя спомогна за отслабването на американската икономика - чрез повишаването на цената на петрола и бюджетния дефицит. Слаба американска икономика означава слаба световна икономика. Великобритания, както всички търговски партньори на Съединените щати, накрая ще плати скъпо за злополучната авантюра в Ирак.
Линда Билмс и Джоузеф Стиглиц, в. "Файненшъл таймс"/ БТА