Според тях, хората днес са свикнали, че ако са в беда никой няма да им помогне. По същата логика и те самите много рядко помагат.

Докато влакът е горял, някои са спасявали не други хора, а багажа си. Някои са стояли отстрани и са гледали. Имало е хора, които са се опитали да изкарат пари.

Вероятно малко са онези от нас, които знаят как биха реагирали в подобна ситуация. Още по-малко са хората, които имат право да съдят останалите. За да си обясним част от нещата, които са се случили в онази нощ, потърсихме мнението на психолог.

- Какво видяхте вие през вашата призма?

Ст. н.с. Антоанета Христова, психолог: "Аз се притеснявам, че не видях добри неща. В този смисъл, че имаше случаи, които говорят за изявена патология, човешка патология. Като казвам патология поемам отговорността да дам пример за това. Че не е нормално тогава, когато един човек страда и е застрашен неговият живот, друг да го снима с камерата си. Или не е нормално в същата ситуация друг да иска 4 лева на километър или въобще да иска каквито и да е средства за да го извози, предвид, че този, който стои пред него, е по чорапи."

Част от обяснението на случилото се е, че ние българите сме изявени индивидуалисти. Учените от БАН вече са го доказали. Ние се справяме с проблемите сами, независимо от другите и често против интереса на другите.

Ст.н.с. Антоанета Христова, психолог: "Аз се опитвам да ги разбера защо са постъпили така. Проблемът ми е, че вече оценката ми отива в патологичната форма на реакция. Тогава вече трябва да ги разбера и да погледна към тях повече като към страдащи хора, отколкото като на хора в норма, които мога да нарека добри или лоши. Не бих искала да ги наричам така. Те са жертва на това което се случва."

- Имаме ли достатъчно герои в този смисъл в нашето общество?

Ст. н.с. Антоанета Христова, психолог: "Проблемът е, че нямаме. Ако имаме герои, които да бъдат признати като такива, които наистина да са ни били пример, който пример да опредметява ценност. Тогава те могат да имат ролята на регулатор. Но тъй като в българското общество такива няма, особено (пак повтарям) в последните десетки години, много трудно е да се иска от отделния човек да бъде герой.

В онази нощ е имало поне двама герои - единият е полицаят, спасил два живота, а другият човекът - разкачил горящите вагони от влаковата композиция. Имало е и други! Остава въпросът дали за тях ще говорят в училищата и детските градини, и дали те ще се превърнат в герои пред децата ни."