"При нас до голяма степен изчезнаха общите идеи и общите цели. Известно време такава обща идея и обща цел беше Европейският съюз. Тази цел беше постигната и както, на времето си спомням един графит на стената на младежкия дом, близо до университета беше написано "Ура! Вече съм свободен, кажете ми какво да правя...", смята проф. Иван Илчев.
Убийства на министър-председатели, писатели, тоталитаризъм, съмнения, доносничество, корупция. Българската история след Съединението е низ от национални катастрофи и преходи - към тоталитаризъм и след това към демокрация. А тласкането в крайности винаги разделя.
В дни като празника на Съединението на България виждаме колко разединени сме всъщност. Обичаме да се делим на цесекари. Обичаме да се делим и на левскари. На млади и стари. Дори когато шофираме се обиждаме на граждани и селяни. А най-лошото е, че рядко си даваме сметка колко неща ни разединяват. А въпросът обединени или разединени сме е сложен.
"Ние изживяваме кризите много емоционално и след това губим памет за тях. Ако погледнете например американската литература, ще видите, че гъмжи от големи литературни и филмови произведения за световната депресия. Депресията удря не по-малко жестоко и в България. Да си спомняте литературно или филмово произведение за депресията у нас?", пита проф. Илчев.
Съединението и неговата защита са символ на единството. Тогава, за няколко месеца, българите действат като едно цяло. Но както показва историята - изправени пред опасност или общо страдание, народите се обединяват. Помислете си дали ние сме изживели нещо подобно...
