Те приличат на тъжни старици, тези изоставени, потънали в забрава и паяжини сгради на София пазещи спомените на един отдавна изгубен свят. Когато видите един такъв мълчалив свидетел на времето няма как да не ви се прииска да надникнете зад заключената му врата и да вдишате част от въздуха, престоял със години и носещ аромата на минало. За четири дни тези сгради отново ще оживеят в четиридневен международен арт фестивал, който ще ги използва за алтернативни галерии, в които ще има изложби, прожекции и срещи на много млади хора.
За четвърти пореден път арт фестивала Водна кула ще се опита да провокира диалог, в който тези изоставени кули, халета и фабрики, да бъдат реставрирани и съхранени и да се събудят за нов живот, като алтернативни пространства, в които да се показва изкуство.
Тези потънали в прах сгради пазят сред стените си гласовете и сенките на хора, които отдавна ги няма. Надживели не един човешки живот, те продължават да са безмълвни свидетели на това което се случва с тях и с нас и някак деликатно ни показват, какви сме били и в какво се превръщаме.
