Всяка година от железния път в страната изчезват релси, кабели и устройства, които гарантират живота и сигурността на десетки хиляди пътници. Откраднатото за стотици хиляди левове е продавано за жълти стотинки в пунктовете за старо желязо.

Точно преди една година екип на bTV върна за скрап влакови спирачки. Преди няколко дни влезе в сила на нов закон за изпупуването на метали, а екипът ни повтори опита - този път с влакова релса, предоставена от Национална компания железопътна инфраструктура.

От централата на Национална железопътната компания с немакиран автомобил се отправяме към произволно избран пункт. С екипа ни пътува и инспектор от Регионалната инспекция по околната среда и водите, който да документира сделката. Хората от екипа ни влизат в пункта с ценната пратка пред неговия поглед.

Сделката става без да ни потърсят лична карта, документи за произход на предавания материал или просто да ни попитат от къде имаме релсата и останалите материали. Служителите в пункта оценяват частите, без които влаковете в страната няма как да се движат безопасно, на 10 лева и 30 стотинки.

Секунди по-късно пред очите на инспектора от Регионална инспекция по околната среда и водите, полицаите от 3-то районно управление и камерата на bTV, служителите в пункта затварят вратите на обекта.

Търговията с части от железниците е забранена от закона и се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от две до петдесет хиляди лева. Управителят на склада отрече да е купувал релсата и заяви, че пунктът се мести и затова изобщо не работел.

Оказва се, че за да влязат и направят проверката, служителите от Министерството на околната среда и водите трябва да изчакат пристигането на икономическа полиция. Докато чакаме пред пункта се събират десетки хора, дошли да предадат най-различни вещи в неработещия според управителя пункт.

След около 30 минути икономическа полиция чука на затворените врати и проверката започва.

„В пункта се предадоха част от релса, две парчета кабел дебел и релета, които превключват стрелките. Изрично е забранено в закона такива да се приемат в пунктовете”, обясни Стефан Пейков, гл. експерт Управление на отпадъците - РИОСВ – София.

Оказва се, че докато инспекторите от РИОСВ са чакали подкреплението на икономическа полиция, предадените от екипа ни материали са изчезнали безследно. Любопитна подробност е, че охранителните камери в склада, които задължително трябва да заснемат всяка предадена стока, не са работили цели две седмици. Изненадващо са включени в момента, в който през вратата влизат служителите на реда.

„Не можахме да пристигнем бързо на място и реално вещите, които сте предали, не бяха намерени. Въпреки това беше задържан управителят на обекта и беше образувано досъдебно производство”, каза гл. инсп. Цветомир Павлов, нач. сектор „Противодействие на икономическата престъпност" - 3-то РПУ.

След проверката се оказа, че липсва отчет какво точно е приемано в пункта, а кантарът не е минал нужната проверка, за което е предвидена глоба от 2000 до 6000 лева.

„Не може да функционира без съгласието, допускането, знанието за това от полицията. Търговците в нашата асоциация са изключително потърпевши от съществуващите многобройни нелицензирани, незаконно функциониращи пунктове”, смята Иван Груйкин, Асоциация на рециклиращата индустрия.

В края на миналата седмица в сила влезе нов закон за управление на отпадъците, според който близо 1900 от общо 2300 площадки за скрап в страната трябва да бъдат затворени или преместени извън градовете.