От 1 януари тази година ограниченията за достъпа на българи и румънци до френския пазар на труда отпаднаха. Перспективата за това предизвика опасения и развихри фантазията на мнозина в последните месеци, но какво в действителност се променя от тази дата? Това пише френският вестник „Либерасион" в опит да внесе яснота в новата ситуация.

Известно време много политици от всички лагери, а също немалко журналисти, смятаха, че от началото на тази година Румъния и България стават част от Шенгенското пространство,

което ще облекчи движението в него на техните граждани - включително на ромите, идващи главно от тези две страни - заблуда и дезинформация, се казва в публикацията.
Истината е, че на 1 януари тези държави не станаха част от Шенген, засега не е определена никаква дата за присъединяване, а е възможност това никога и да не стане. Дори и да бяха включени в Шенгенското пространство обаче, това не би довело до кой знае какви промени.

Румъния и България са в ЕС от 2007 г. и оттогава гражданите им се ползват с правото на свободно движение. Присъединяването им към Шенген би ги освободило единствено от паспортните проверки и евентуално митническите на границата, отбелязва вестникът.

Същинската промяна, е че от 1 януари румънците и българите вече имат достъп до френския трудов пазар. Гражданите на всяка от страните членки са свободни да се движат из съюза. Правилото е еднакво за всички: можеш да останеш три месеца в дадена държава, след което ще трябва да докажеш, че имаш платена работа или, че разполагаш „с достатъчно ресурси", за да не обременяваш националната система за социални подпомагане, се обяснява в публикацията.

Имаше обаче възможност за въвеждане на преходен период за работниците на новоприета страна, така че след влизането на България и Румъния в ЕС на 1 януари 2007 г. Франция въведе ограничения за навлизането на трудовия пазар на работници от двете страни.

След изтичането на трите месеца освен, че трябваше да имат работа, за да останат в Франция, тези граждани трябваше да разполагат с разрешително за престой и разрешително за работа. Само че разрешеният от ЕС преходен период можеше да трае не повече от седем години и на 1 януари 2014 г. той изтече, обяснява „Либерасион”.

Сега ограниченията във Франция и още осем страни от ЕС важат вече само за граждани на Хърватия, която стана член на съюза на 1 юли 2013 г., припомня изданието.
Отпадането на ограниченията породи опасения от масов наплив на румънци и българи, най-вече роми. Вероятността за осъществяване на подобен сценарий обаче е нищожна.

Френският трудов пазар, на практика, от години е широко достъпен за българи и румънци, които можеха да кандидатстват за 291 професии, за които има недостиг на работна ръка и следователно не се изискваше непременно разрешително за престой и работа. При това положение отпадането на последните ограничения едва ли ще доведе до масов приток на имигранти, подчертава „Либерасион”.