Доклад на Центъра за изследвания и анализи на миграцията към Лондонския университетски колеж (UCL) посочва, че имигрантите от новите страни-членки на ЕС (А10*) са внесли повече средства в бюджета на Великобритания, отколкото са получили през програмите за социално подпомагане. В цифри, разликата е 4,96 млрд. лири приход в британската хазна.
Проучването изтъква още, че за периода от 1995 г. до 2011 г. работниците от европейски страни във Великобритания са донесли приход за държавата от 4,4 млрд. лири. За сравнение, имигрантите от страни, извън ЕС, са стрували на държавата 118 млрд. лири. Самите британски граждани са ползвали социални помощи от държавата си за 591 млрд. лири.
Въпреки че губят почва, антиевропейските настроения във Великобритания са създали особено тежка ситуация за чуждестранните работници, които вече са се установили в страната. Йордан Йорданов е българин, мениджър в селскостопанска ферма, и работи на Острова още преди България да влезе в ЕС. И двете му деца са родени във Великобритания, но и до ден-днешен семейството му не е имало право да претендира дори за пени социални помощи или данъчни облекчения от държавата.
Изследването на UCL подрива още повече аргументите на протекционистичните политики на Великобритания със заключението, че имигрантите работят повече от британците, плащат повече данъци и съответно носят по-големи приходи за британската хазна.
Според резултатите в проучването има 40 на сто вероятност британски граждани да поискат социални помощи от държавата. За сравнение, едва 23% от имигрантите от страни-членки на ЕС биха потърсили социална помощ от държавата.
Докладът вече предизвика оживени дебати в медиите и социалните мрежи. Заключенията от проучването бяха разкритикувани от британската организация Майгрейшън уоч. Според председателя й – Сър Андрю Грийн, избраният период за изследването е умишлено подбран и не е представителен. Сър Грийн допълва, че „ако се вземе целият имигрантски поток, още от преди 2001 г., към края на изследвания период чуждестранната работна ръка коства повече на държавата, отколкото дава под формата на данъци и това е тенденция”.
Причината е, че новодошлите работници обикновено са млади и здрави и трудът им излиза евтино на социалната система. С годините обаче това се променя, коментира Сър Грийн. Освен това напрежението в обществото расте заради недостига на места в училища, болници и други обществени услуги. Като основна причина се посочва големият приток на чуждестранни работници.
По данни на Майгрейшън уоч последната вълна европейски работници носи на британските граждани (през бюджета) по един паунд повече на седмица. Сър Грийн отправя въпроса - струва ли си британците да приемат затрудненията в достъпа до училища, болници, пътища или жилища срещу този един паунд приход повече на седмица?
Политическият дебат по темата ескалира до степен, в която британският премиер рискува все повече членството на Великобритания в ЕС. Дейвид Камерън е решен да предоговори условията по едно от фундаменталните права на европейските граждани – правото на свободно движение на работници. Камерън вече обеща, че ако бъде преизбран на следващите парламентарни избори през 2017 г., ще се проведе референдум за бъдещето на Великобритания в ЕС.
*А10 - Разширяването на ЕС 2004 г. - А10 – Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения
