На 2 май православната църква почита паметта на свети цар Борис-Михаил, покръстител на българите. Имен ден празнуват българите с имена Борис, Боряна, Борислав, Борислава, Борил.

Сред имениците днес и е известният футболен коментатор Борис Касабов.

Снимка: Българска патриаршия


Ако се питате кой е гласът, който чувате да коментира мачовете от Шампионската лига - това е той.

„Аз винаги съм считал, че името ми помага в живота. Още повече съм кръстен на един от най-великите българи, великите български царе“, казва Борис Касабов. 

Борис Касабов също изживява своите велики моменти в американското лято на 1994 г., когато коментира мачовете на българските национали на световното в Съединените щати. 

Снимка: Българска патриаршия



„Говорил съм и с доста колеги, западни в случая. Те казват, че когато националният отбор бие, никой не се интересува от коментатора, но когато националният отбор падне, коментаторът е виновник номер едно“, допълва Борис Касабов. 

Снимка: Българска патриаршия


Голът на Йордан Лечков, с който победихме Германия, остава в историята, а заедно с него и гласът на Борис Касабов.

Снимка: Българска патриаршия


Именикът отпразнува личния си празник със семейството. В рода му е традиция името да се предава от дядо на внук.

Снимка: Българска патриаршия

Борисовден не е така масов като Ивановден, но въпреки това, имениците са важни и заслужават да ги поздравим и уважим. 

Цар Борис е роден през 30-те години на IX в. Той е хан на България в периода 852-865 г. и княз на България (865-889 г.). През 865 г. Борис I с целия си род се покръства в Плиска и приема християнското име Михаил, след което започва покръстването на болярството и българския народ.

 

От 864 г. Борис води преговори за уреждане на независима българска църква, което става на 4 март 870 г. на Вселенския събор в Цариград. Борис има важна роля за разцвета на славянската писменост и книжнина в България. През 886 г. с учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий, разработва план за широка просветна и книжовна дейност. Създава Охридската книжовна школа (885 г.) и Преславската книжовна школа (886 г.).

Снимка: Българска патриаршия

 

През 889 г. оставя престола на първородния си син Владимир-Расате и се замонашва, като запазва върховенството на властта си. Но недоволните боляри подтикнали Владимир-Расате към преврат, за да възвърне езическата религия. Разбрал това, Борис се връща в столицата Плиска и потушава метежа.

Владимир-Расате бил свален и на негово място бил поставен по-малкият син Симеон. След това Борис се оттегля в манастир, където остава до края на живота си на 2 май 907 г. След смъртта му е канонизиран за светец от църквата.

Всяка година на 2 май Българската православна църква отбелязва църковния празник на свети цар Борис-Михаил.