Последните данни от Турци са, че жертвите на земетресенията са 32 хиляди. За оцелелите в лагера в Адана е време за обяд, който е раздаван от доброволци, предават специалните пратеници на bTV в Турция Гергана Венкова и Явор Владимиров

Вече седмица Тунахан отчаяно търси дъщеря си. След 12 часа под бетона 12-годишната Амине е спасена.

Тунахан, баща на Амине
Снимка: Редакторски екип

„Улицата беше задръстена от срутени сгради. С одеяло я отнесохме до булеварда и с кола до болницата в Антакия. Последно я видях когато хеликоптерът я отнесе, без да знаем накъде“, обясни бащата Тунахан.

Той добави, че дъщеря му е била много набожна.

Седмица след труса: Баща обикаля болници в търсене на дъщеря си, извадената от руините
Снимка: Редакторски екип

„Щом достигнаха до нея първите ѝ думи бяха – „Не ме гледайте, не съм покрита“, а после помоли екипите да спасят леля ѝ“, допълни Тунахан.

В първите часове след труса не е имало време за регистрация на хилядите пострадали, които са идвали в болницата в Антакия, разказва семейството.

„Вместо да умрат, докато чакат, насочваха ранените директно за помощ. Търсим Амине вече в пета болница. Вчера открихме пилота, той е абсолютно сигурен, че я е докарал в Адана. Чакаме да ни кажат тук ли е“, обяснява Невзад, чичо на 12-годишното момиче.

Невзад, чичо на 12-годишната Амине
Снимка: Редакторски екип

Братът на Амине също е изваден, но безжизнен.

В засегнатите райони всички чакат. Чакат спасение, телата на близките си или информация какво се случва с жилището им. Приемат екипа на bTV с отворено сърце във временния си дом.

Седма нощ Фахрие и семейството ѝ са на палатка. Вътре има одеяла, надуваем дюшек и малкото, с което са избягали след труса.

Фахрие от Адана, Турция
Снимка: Редакторски екип

„Вечерите е студено, но ние сме добре. Все още има наши сънародници под отломките. Вече дори не гледаме в интернет. Постоянно плачем като видим какво е там. Ние тук сме добре. Има къде да стоим, да легнем. Като гледам останалите - ние сме много добре. Бог да им помага“, коментира Фахрие.