До 2050 всеки пети човек на Земята ще надвишава 60-годишна възраст, което значи, че старите хора ще бъдат повече от тези под 15-годишна възраст. Данните са от доклад на Фонда на ООН за народонаселение, описващ застаряването на населението по света.

Статистиката има противоречива природа. От една страна - е положителна, защото хората живеят по-дълго, но от друга - може да се окаже икономическо и социално изпитание.

Лесно може да се предвиди бройката на застаряващото население, много по-трудно обаче се определя размерът на раждаемостта. От дълго време експерти забелязват интересен момент при изчисляването на последния показател, който те наричат „демографски преход”. Той възниква, когато обществото става по-заможно. Преходът се изразява в това, че колкото по-богати стават страните, толкова повече нивото на раждаемостта спада. Според заключение, до което стигат статистиците, в развитите страни ще се наблюдава нисък прираст на населението.

Дали това е така?

„Исторически погледнато, раждаемостта в Европа е по-ниска, но ако разгледаме периода от последните 10 години, виждаме прираст на населението в по-заможните страни”, казва професор Джейн Фалкингам от университета Саутхемптън.

Според демографските експерти, разликата в прираста не може да се отдаде единствено на емиграцията на населението в по-развитите страни, а и на промени на местно ниво.

Демографите вече не могат толкова лесно да прогнозират промените в популацията. Според последните тенденции в прираста на населението бъдещето се оказва все по-необятно.

В крайна сметка - можем ли да правим генерални изводи за развитието на населението, базирани единствено на наблюдавания през последните години прираст в развитите страни?

Истината е, че никой не може да бъде сигурен в това. Експертите са направили много грешки, опитвайки се да предскажат демографските промени. Според професор Фалкингам, това се получава, защото се пренебрегват специфични тенденции в нивото на смъртност и раждаемост.

Някой ден ще разберем дали прогнозите относно населението след 2050 са били правилни. Дали „демографският преход” ще има наистина такова голямо влияние или ще настъпи скок в продължителността на живот, който ще промени изцяло поставената в миналото картина.

Науката, занимаваща с глобална популация, винаги ще бъде неточна.

През 2004 департаментът на ООН по икономически и социални въпроси се опитва да предскаже състоянието на глобалното население през 2300. Според отдела населението до 2050 на земята ще бъде около 9 млрд. души, като след този период нивото на растеж ще остане стабилно. Но това е осреднена оценка, която варира между най-високата стойност от 36,4 млрд. души и най-ниската от 2,3 млрд.

С други думи, като погледнем отвъд поколението, населяващо земята в този момент, можем да очакваме всякакви бъдещи развития. Не можем да се осланяме на прогнози, защото всичко може да се случи. Експертите, от друга страна, се надяват страните да бъдат подготвени за всякакъв тип демографска промяна.