Националната здравна служба и британското правителство са участвали в плашещо прикриване на данни в скандала със заразената кръв, заради който умряха повече от 3000 души. Това гласи доклад на комисията, която разследва какво се е случило.

Между 1970 и 1998 г. повече от 3000 пациенти са починали или са страдали ужасно след като са се подложили на лечение с медикамент, заразил ги с ХИВ и хепатит. „Тази трагедия се е случила, защото медици и правителства не са поставили сигурността на пациента на първо място“, заявиха от комисията.

Ръководителят на разследването сър Браян Лангстаф препоръча веднага да бъде пусната схема за компенсация на пострадалите. „Сега е времето властите да признаят това бедствие и да се компенсират“, каза той.

Заразени кръвни продукти и вливането им на пациенти са довели до най-малко 2900 смъртни случая от 70-те години на миналия век досега. Около 1250 британци с кръвното заболяване хемофилия са били заразени с вируса на ХИВ след „магическо лечение“ с плазмен продукт с име Фактор VIII. 380 от тези пациенти са били деца по време на провеждане на лечението. Най-малко 5000 други са били заразени с хепатит С.

Комисията разследва и паралелен инцидент, при който 26 800 души са били заразени с хепатит С от кръвни вливания преди тестването да започне през 1991 г. Стотици от тях може все още да не знаят, че имат заболяването. Други 79 са били заразени с ХИВ от същите вливания.

Какво е Фактор VIII?

Хемофилията е генетично кръвно заболяване, което обикновено се предава от майки на синове. Тялото на болните от хемофилия не произвежда протеин, който отговаря за съсирването на кръвта.

През 1964 г. ново лечение за хемофилия е било представено на обществото с име криопресипитейт. Лекът се произвежда от плазма на един или повече донори, която се замразява, а след това от нея се отделя въпросния липсващ протеин. При вливания на този продукт продължителността на живот на болните от хемофилия скача от 20 на 57 години, което е близо до това на средностатистическия човек във Великобритания.

Снимка: iStock

Пет години след появата на метода фармацевтичната компания „Бакстър“ създава друго ново „магическо лекарство“, наречено Фактор VIII, което е лицензирано на Острова през 1973 г. Лекарството представлява бял прах, добит от кръвна плазма, който може да се разтвори в дестилирана вода. Полученият разтвор може да се инжектира в домашни условия и се използва като превантивна мярка от болните.

Пациентите с хемофилия били освободени от страха, че трябва за всяко порязване да ходят до болницата. Лекарството позволило на много от тях да водят значително по-активен и спокоен живот.

След като положителните резултати от лекарството стават ясни, четири американски компании започват да го произвеждат и да го доставят в цял свят. Това са „Бакстър“, „Байер“, „Ревлон“ и „Алфа“.

Предупреждения за хепатит

Рисковите фактори на лекарството да пренася кръвни вируси не били ясни още тогава. То е изработено от плазмата на кръвни донори, идващи от различни високорискови места в Съединените щати, включително затвори и клиники за венерически болести. Събрани заедно, възможността да се предадат кръвни заболявания става много по-голяма.

Когато „Бакстър“ кандидатстват за лиценз, американските регулатори казват, че са изключително притеснени от рисковете за предаване на хепатит. От компанията отговарят, че е изключително невъзможно подобно заразяване. Според тях също целта оправдава средствата – ефектите на лекарството върху болните от хемофилия са много по-големи и положителни, отколкото рисковете от хепатит.

Регулаторите приемат този аргумент и лицензират лекарството.

Допълнителни предупреждения за рисковете идват и от Световната здравна организация. Те казват, че събирането на много плазмени донори на едно място може да доведе до увеличение на разпространението на някои вируси. Те съветват компаниите да използват плазма от неповече от 10 човека.

Това не се случва. Много по-ефикасно е да се използват големи бройки хора… понякога компаниите стигат до десетки хиляди плазмени донори. Американската организация по храните и лекарствата също пренебрегва предупрежденията и слага лимит на използваната плазма до 100 000 донора.

Ако един единствен донор има кръвно заболяване, цялата партида е компрометирана.

Разпознавайки рисковете от инфекция, изобретателят на Фактор VIII д-р Едуард Шанбром иска от „Бакстър“ да намерят начин да убиват вирусите в лекарството. Те не се съгласяват и го понижават в компанията.

Скоро медикаментът става причината за мултимилионна индустрия, а човешката плазма започва да се нарича „тежко злато“.

През 1975 г. документален филм разкрива, че американските фармацевтични компании плащат на хора в риск от хепатит да даряват кръв и кръвни продукти. По същото време се появява и нов, много по-заразен тип хепатит, който по-късно е наречен хепатит С.

Снимка: iStock

Неетично проучване

Продължи да четеш