Емирът на Катар шейх Хамад бин Халифа Ал Тани абдикира в полза на сина си Тамим. 61-годишният монарх на арабската държава обяви решението си тази сутрин в специално обръщение към нацията.

Ръководителят на държавата, която играе важна дипломатическа роля на арабската и международната сцена, заяви, че „е дошло времето да се отвори нова страница" и „да се предаде отговорността на новото поколение".

„Днес се обръщам към вас, за да ви съобщя, че предавам властта на шейх Тамим бен Хамад Ал Тани,” заяви емирът.
Абдикацията на шейх Хамад, който дойде на власт през 1995 г. с дворцова революция, е първата в историята на Катар и в новата история на арабския свят, където нито един суверен никога не се е отказвал от властта по собствена воля.

Новият емир, който е на 33 години, ще бъде най-младият суверен на монархия от Персийския залив.

Шейх Тамим е роден през 1980 г. и е завършил през 1997 г. гимназия в Шерборн във Великобритания. После учи в престижната британска военна академия „Сандхърст”, подобно на баща си. Член е на Международния олимпийски комитет и председателства организацията на Азиатските игри през 2006 г. в Катар.

Тамим дълго време е играл тенис и футбол. Той изигра водеща роля в купуването на емблематичния футболен отбор „Пари Сент Жермен”. Той е и президент и изпълнителен директор на Катарския инвестиционен фонд, който следи за инвестициите на Катар в чужбина.
Шейх Тамим играе водеща роля и в икономическия живот на Катар. Той е начело на различни комисии и институции за икономическо развитие и следи за изпълнението на няколко енергийни проекта.

Известно е, че новият емир на Катар е почитател на историята и на историческото и културното наследство. По негова инициатива популярният пазар Сук Уакиф беше реставриран и превърнат в един от основните туристически обекти в катарската столица.

За 18 години на трона бащата шейх Хамад бин Халифа Ал Тани трансформира малката държава от Персийския залив от пустинно блато в голям играч на световната сцена.

Въпреки че той има проблеми с бъбреците, но дипломати твърдят, че не това е причината да абдикира в полза на 33-годишния шейх Тамим. Хамад, чийто автократичен режим беше сред големите поддръжници на Арабската пролет от 2011 г., искал да предаде властта по своя собствена воля - рядкост в региона, където лидерите обикновено се стремят да останат на власт до края на живота си.

Днешната ситуация далеч не прилича на собственото му възкачване на трона през юни 1995 г., когато свали баща си шейх Халифа бин Хамад Ал Тани с дворцов преврат.

Самият той също трябваше да преживее преврат, иницииран от сваления емир, както се твърдеше, през февруари следващата година, след което затвърди властта си. В крайна сметка синът и бащата се помириха и уредиха финансов спор за милиарди долари.

Хамад наследи буквално празна държавна хазна, но той имаше идея да превърне емирството в икономическа сила чрез развиването на неразработените по онова време газови резерви, третите най-големи в света.

До 2010 г. годишният производствен капацитет на втечнен природен газ достигна 77 милиона тона и това помогна на Катар да се сдобие с най-големия доход на глава от населението в света. Доходите на неговото население от 1,87 милиона души, по-малко от 250 000 от които граждани, нараснаха до 86,440 долара на година на глава от населението.

При управлението на Хамад Катарският инвестиционен фонд инвестира милиарди долари в бизнеси, вариращи от германската автомобилна компания „Фолксваген” до френския енергиен гигант „Тотал” и британската верига супермаркети „Сейнсбъри” и банка „Барклис”.

Персийската държава разви също мощна медийна империя чрез „Ал Джазира”, първата панарабска сателитна телевизия, която излъчва и на английски и се подготвя за пускането на „Ал Джазира” Америка.

Катар намери място и на световната спортна карта с успешната си кандидатура за домакин на Световното първенство по футбол през 2022 г. При управлението на шейх Хамад емирството остана твърд съюзник на Запада, приемайки две американски военни бази в Ас-Сайлиях и Ал-Удеид.

Хамад обаче се справи и с трудното балансиране, като запази добри отношения с ислямистките групи, включително Мюсюлманското братство, което извлече голяма изгода от бунтовете от Арабската пролет.

Макар че е една от малкото арабски страни, установили връзки с Израел, Катар предостави убежище и на лидера в изгнание на ХАМАС Халед Мешаал и наскоро прие офис на талибаните от Афганистан.

По време на управлението си Хамад разчиташе силно на двама души - втората си съпруга Моза, майка на Тамим, и на премия си министър-председател Хамас бин Джасем ал-Тани.

За решителността на Хамад допринася и военното му образование. Той завършва британската елитна Кралска военна академия Сандхърст през 1971 г. и става министър на отбраната и коронован принц през 1977 г.

Той обаче си спечелва уважение и заради големите си дипломатически умения и чувство за хумор, което му донася лични приятелства със световните лидери.