В Световния ден на здравето ви срещаме с двама успели лекари – д-р Анна Богданова и доц. д-р Иван Богданов. Неведнъж те са награждавани за работата си, а освен лекарската професия, тях ги свърза и любовта.

Анна и Иван Богданови се срещат още като студенти в университета и скоро след това заживяват заедно. 

„Две години по-късно се появи синът ни и нещата просто си продължиха естествения ход. Благодаря на Господ, че успяваме да се търпим и допълваме. Аз отсъствам по-често от дома, трябва да има някакво разбирателство“, казва д-р Богданова.

Снимка: bTV

Професията им е свързана с много труд и учене, както и с лишения, пропускане на празници и семейни събрания. 

„Може би нямаше да е толкова лесно да се изтърпим един друг, ако не бяхме и двамата лекари. Трябва да си го признаем, защото има разбиране, когато единият има работа или се наложи да излезе посред нощ или трябва да пътува за конференция“, допълват семейство Богданови.

Снимка: bTV

Д-р Анна Богданова е акушер-гинеколог. Учи медицина в Карловия университет в Прага, а след това и в Медицинския университет в София. В последните години тя се утвърди като един от най-търсените специалисти по фетална медицина у нас.

Снимка: bTV

„Усещането за мен е винаги много емоционално. Хората идват с надежда и усмивка и очакват да видят същото в нашите очи и отношение. Това е един много съкровен момент – виждаш твоето дете, независимо че то още е народено, ти имаш възможността да имаш този контакт с него още преди това“, споделя д-р Богданова.

Съпругът ѝ доц. д-р Иван Богданов е дерматолог и венеролог. Той учи медицина в университета „Жозеф Фурие“ във Франция, а след това и в Медицинския университет в София.

Снимка: bTV

И двамата решават да се реализират в България, тъй като искат да градят основи у нас.

„Много бих се радвал, ако с нашата работа успеем да направим по-подходяща средата за това и нашите деца да останат в България, за да се чувстват комфортно да работят тук и да имат самочувствие на лекари“, казва доц. д-р Богданов. 

Снимка: bTV

По думите му на младите не трябва да се гледа като на безплатен труд и хора за всичко, а трябва да им се помага и да се развива потенциалът им.