Втора изложба на български самобитни артисти беше открита в Париж. Българският културен институт събира произведенията на пет нестандартни творци.

Те са непознати дори в България, а изложбата проправя пътя им към световната сцена и колекционери от различни страни, пристрастени към течението „Арт Брут“.

Когато френска публика посрещне с възторг изкуство от България, може би е логично да ѝ се предложи още от същото. А защо френската публика, която има като избор целия артистичен спектър, забелязва наши артисти? Сигурно, защото са необуздани, уникални и сурови.

 

Терминът „Арт Брут“ означава неподправено, самобитно изкуство. Той е въведен от художника Жан Дюбюфе през 1945 г. В това течение влизат творци извън границите на официалната култура или т.нар. „лудите творци“. 

Борислава Марчева е учила във Великобритания, но се връща у нас, след като е диагностицирана с психическо заболяване. Рисуването на приказните герои и на фантастичните същества е част от нейното лечение. Но картините ѝ досега са виждали само нейните близки.

Снимка: bTV

 Симеон Шопов сам се научава на майсторство в дърворезбата. Никога не използва скици, нито машини. Няма ателие. Изработва своите герои с макетен нож. Предпочитаният му материал е бялата липа.

Мечтата на Иван Кръстев е била да твори като архитект. След като е диагностициран с психично заболяване обаче, животът му се променя и се превръща в низ от моменти на кризи и вдъхновения. Лицата и пространството, които създава в картините си имат терапевтична сила за него.

Деметриус Стайков завършва медицина във Виена и до днес работи там като невролог. Никога не е учил в академия за изкуство, започва да рисува съвсем спонтанно преди 10 години. Подсъзнание или сънища прозират в картините му? Публиката е свободна да избира.

Станимир Енчев събира изхвърлени боклуци от морето. Това се превръща в страст. А боклуците – в част от произведения на изкуството. Нарича скулптурите си „сурови конструкции“. А в тях са вплетени капан, дърво, въжена, вълна и кости.

„Смелост се изискваше първо да намерим тези артисти. В България няма систематизирана информация, която да засяга „Арт Брут“. И второ – да ги представим пред международна публика, без в България да има познания за това течение в изкуството. А френската публика - да, тя е много взискателна, много образована, тя обича провокацията, когато е поднесена с вкус, когато е добре балансирана. Всичко, което надминава консервативните модели и вече видяното, е способно да я провокира и е любопитна“, обяснява Десислава Бинева, която е директор на Българския културен институт в Париж.

Изложбата е нова отворена врата за българското изкуство пред световните ценители на изкуството на самоуките и необуздани творци.