Тя е бивш член на Кнесета, израелски политик, служила като офицер от разузнаването в Израелските отбранителни сили. Тя е съветник по външна политика на вицепремиера Шимон Перес, автор на 7 книги, свързани и с израело-палестинския конфликт и с ционизма.

Гледната точка на доктор Eйнат Уилф за войната в Близкия изток в интервю пред Виктория Петрова:

Снимка: btvnovinite.bg

– Израелското топ разузнавателно звено – невидимият страж, била сте част от него. Как можа да се случи 7 октомври?

– Това е въпрос, който всички си задаваме, но мога да Ви споделя, че когато отбих военна служба в израелското разузнаване, имайте предвид, че беше през 1992 г., т.е. преди близо 30 години – излязох с едно заключение, а именно, че нямаме нужда от скъпи агенции за разузнаване. Можем да ги затворим и да направим нещо много по-просто – да слушаме какво ни казват арабите. Оказва се, че те винаги ни казват какви са намеренията им и какво ще правят. Ние просто не слушаме или не го взимаме на сериозно, защото ни звучи така безумно, че обикновено не ги удостояваме дори с уважението да приемем дадената им дума. Има и още един аспект, който мисля е сходен за всички разузнавателни агенции. Разговарях с хора от британското разузнаване и като им разказвах, се смеехме, че и при тях е същото. Разузнаването обикновено приоритизира информация, която е скъпа и трудна за разкриване. Но понякога, особено в арабския свят, заглавията във вестниците са по-ценни от тайната информация. Особено в арабския свят, само неща, изречени публично, са истински и верни. Така че разбирам как можа да се случи от гледна точка разузнаване – имаше толкова силен фокус върху технологията, върху тайното разузнаване, върху идеята, че ние всъщност знаем какво се случва, че въобще не се вслушахме и не видяхме какво е под носа ни.

– Как ще свърши войната?

– Не го разглеждам като войната в Газа. Когато казвам, че войната трябва да приключи, говоря за близо вековната война, която арабите и особено палестинците водят, за да предотвратят, а след това и унищожат еврейска държава, в която и да било част от територията. Когато се гледа така, че войната в Газа е само арена, започваш да разсъждаваш другояче. Една от причините тази война да продължи толкова дълго, цяло столетие, е че арабите доста бързо осъзнаха, още преди век, че имат огромен актив, а именно, че враговете им са евреите, и че се борят срещу еврейското самоопределяне. Така разбират, че винаги ще имат съюзници сред тези, които са срещу евреите, които са срещу еврейското самоопределяне и суверенитет.

Първо, едно от нещата, които трябва да разберем, за да прекъснем антиеврейската подкрепа за палестинците, е, че като част от съюза между Палестина и антиеврейските сили, успяха да популяризират, особено през последните две десетилетия, митът, че са жертви, че те са хора, които постоянно се нуждаят от помощ като бедните жертви. Това трябва да се промени. Хората трябва да разберат, че палестинците не са благотворителен безнадежден случай. Те всъщност са изключително способни и го видяхме на 7 октомври. Много обстойно съм писала за Агенцията на ООН за палестинските бежанци в книгата The War of Return с Ади Шварц. В нея показваме как Агенцията се е превърнала в палестинска организация, която ѝ позволява да получава пари от Европа, Америка, Австралия, не да гради нещо, а да се бие с Израел. Това трябва да спре.

– Дори в последната си статия пишете, че без Агенцията на ООН за палестинските бежанци нямаше да има „Хамас“. Защо?

– Проблемът не е „Хамас“. Проблемът е, че Агенцията гарантира, че винаги ще има нови „Хамас“, защото казва на палестинците, че войната срещу еврейската държава не е приключила, да не спират да се борят, че някой ден няма да има еврейска държава и тяхната роля е да гарантират, че еврейската държава ще изчезне.

– Да, но има ли начин тези  хора в Газа да оцелеят без Агенцията на ООН за палестинските бежанци?

– Единственият въпрос, който възниква, е кой ще им плаща. Сега въпросът е могат ли палестинците да успеят без финансиране от отвън. Тук се връщаме на основния проблем – палестинците никога не са имали проблем с финансиране и ресурси. Всеки в света ще се радва да търгува с тях, да инвестира в тях. Как си набавят средства другите държави – градят, инвестират, търгуват. Тази възможност винаги е стояла пред палестинците, да градят, да търгуват, да инвестират, но в продължение на десетилетия избират да взимат парите от Запада и да ги използват за битката си с евреите.

– А ако в тази война се биете до победа?

– За мен победата не е избиване на 30 000 обучени убийци на „Хамас“, защото „Хамас“ не е външна сила. Те не „превземат“ палестинците. „Хамас“ представлява палестинската визия. За мен победата не е да заличим „Хамас“. Победата означава палестинците най-накрая да решат, че искат да живеят до еврейска държава, а не вместо нея. Това е по-дългият процес. Сравнявам го с действията на американците в Япония след Втората световна война, на съюзниците в нацистка Германия, а именно процес на идеологическа трансформация.