Преди време ви разказахме за това как един имот, оценен за милиони, е придобит срещу заем от 350 000 евро. Потърсихме отговори на въпроси като: Интереси и схеми ли стоят зад заграбването на 130 дка имот? Oще хора разказаха, че са потърпевши от фирма „Лено АД“.

„След като е взето решението да ми преведат парите, ме уведомяват, че този кредит трябва да е фирмен. Аз казвам: Аз нямам фирма, а те: а ние ще Ви направим фирма“, казва Елка Щърбанова.

Снимка: bTV

„И когато подписвахме договора, видях, че става дума за бизнес кредит“, обясни потърпевша.

„Това е практика на „Лено“, която  прави фирмени кредити като регистрира еднолични търговци   на хората, които ще теглят кредит, който си е с абсолютно потребителски нужди. Оттук има страшно много негативни последици от страна на потребителите. Първо се стига до арбитражен съд, където те нямат шанс“, заяви адвокат Владимира Маркова.

Питаме съдия адвокат Мария Янева каква е причината самия кредитор да иска да им бъдат отпуснати бизнес кредити?

„За да бъде арбитражният съд компетентен, той не може да гледа дела на потребители. Единствената възможност да се разгледа спора, е той да бъде между търговци“, казва Янева.

„В случая най-важното е съдилищата да бъдат известени и да се знае за тази схема, защото съсипва живота на цели фамилии“, обясни потърпевша.

В първа част на разследването ви разказахме как 73-годишният Генчо Генчев, който стопанисва една от най-големите свинеферми в България, срещу кредит от 350 хиляди евро, губи имот пъти по-висока стойност.

Снимка: bTV

През 2014 г. мъжът тегли кредит от 350 000 евро от фирма „Лено АД“ срещу ипотека. Ипотекирани са около 40 декара от свинефермата, която е с обща площ от около 130 декара, от които около 30 000 квадратни метра са застроени.

Целият този имот е оценен тогава на около 10 млн. лева, а ипотекираната част от 40 декара, е оценена на около 4 млн. лв.

Те казаха можем да ви дадем 350 000 евро, но с 30% лихва, и след няколко месеца ще ви рефинансираме кредита с банков такъв. Платихме някъде към 200 000 лева лихви и на 11 месец, аз им пуснах имейл, с който ги уведомих, че не съм в състояние повече да плащам лихви“, обясни Генчев.

Снимка: bTV

Следва осемгодишна съдебна сага. Като за този период предявените искове от кредитора към фирмата на мъжа са за около 3 милиона лева, защото:

За да стане вземането на кредитора 3 милиона, е на базата на една разпоредба в договора за заем за неустойка, която е в размер на 0,14% на ден, изчислено на годишна база е 51% на година.

В първа част Генчо Генчев обясни, че за да  спаси семейната свинеферма, чийто дългогодишен управител е той, а дъщеря му – мажоритарен съдружник,  са били принудени  да прехвърлят фиктивно на негов дългогодишен работник своята част от дяловете на фирмата.

„Качват го на сила в джипа, и Бейнур, той е полуграмотен, отива и подписва продажбата на тези 70% дялове“, обясни Генчев.

Разполагаме с документи, в които Бейнур Реджеб признава, че подписът му е фалшифициран.

„По този начин те придобиха 100 % от дяловете“, казва Генчев.

Няколко дни след срещата с Бейнур Реджеб и след като излъчихме репортажа, той внезапно почина.

Търсим Тихомир Илиев, който е един от съдружниците в Месна компания“и прехвърля фирмата на новия собственик и управител.

Търсим и новият управител на Месна компания - Борис Чернев. Разбираме, че живее в Пловдив. Баща му твърди, че синът му няма общо с Месна компания и никога не е ходил в Добрич, където се намира свинефермата.

От справка в Търговския регистър става ясно, че Бейнур Реджеб формално продава дяловете си в Месна компания ЕЛТЕКС на другия съдружник Тихомир Илиев, Борис Чернев се появява първо като управител, на мястото на Генчев, а по-късно става и едноличен собственик. От Търговския регистър виждаме също, че новият управител и собственик на фирмата длъжник е в управителния съвет на сдружение заедно с Николай Поппалов, който е и  председател на съвета на директорите на кредитора „Лено АД“.

Снимка: bTV

Видяхте, че въпросното сдружение в което членуват лицата представляващи кредитора и длъжника, е с адрес на управление в същата сграда, в която е разположен и вторият арбитраж, пред който „Лено АД“ предявява претенциите си за неустойка. В състава на арбитрите на въпросния арбитражния съд е и адвокатът, който представлява кредитора „Лено АД“ по повечето от  делата, които водят срещу Генчев.

В продължение на няколко месеца се опитваме да вземем коментар от представителите на фирма „Лено АД“, адвокат Поппалов отказа интервю пред камера.

След излъчване на първата част, фирмата получи право на отговор и изрази позицията си по казуса в ефир. Изпратиха и документи, с каквито ние също разполагаме за всички наши твърдения.

Към момента Генчо Генчев все още живее във фермата, защото: „Засега ни спасява един договор за наем, Ако го съборят на пътя, навън сме.“

Въпросният договор за наем е обект на съдебни дела, както посочват в позицията си и „Лено“.

Междувременно с екипа ни се свързаха още хора, които твърдят, че са потърпевши от фирма „Лено АД“. Една от тях е 48-годишната Елка Щърбанова от София. Жената работи като медицинска сестра.

Снимка: bTV

„Аз кандидатствах за 20 000 лева. Те ми отпуснаха 10 000 евро. Докато говорихме, аз поисках и договора, една седмица преди това ги помолих да ми го пратят по някакъв начин, за да се свържа с адвокат да го види и да прецени дали са коректни. Те ми казаха, че това е конфиденциална тайна и не могат да ми го изпратят. След като е взето решението да ми преведат парите, ме уведомяват, че този кредит трябва да е фирмен. Аз казвам: „Аз нямам фирма“, тe отговориха: „Ние ще ви направим фирма“. Отивайки горе, ми дадоха договора и ми казаха – „чети преди да подпишеш“. Това става пред нотариус,  но аз не съм юрист. Не знаех, че има уловки там. Подписахме договора, преведоха парите на следващия ден, но вместо 20 000, ми преведоха 18 000.
Някакви такси. Минават 4 месеца и ми звънят от фирмата и ми казват: „ госпожо, Вие не сте си плащали, ще си търсим по съдебен ред парите“. И аз им казвам: „Как така, това е несериозно, аз внасям, 4 месеца съм внасяла. Дайте ми мейл, на който да ви пратя бележките, където съм ги внасяла.“ На другия ден ми се звъни и тя ми казва: „Извинявайте, грешката е наша, да плащали сте“. Попитах какъв е проблемът. И тя казва: „Дължите ни 2000 евро“. И аз казвам „защо“, тя отговаря: „Не сте направили застраховка на кредита“, обясни жената.

Елка продължава да плаща и днес.

„2022 г., след като съм изкарала инсулт, получавам писмо, с което ме уведомяват, че кредитът е изискуем. Една седмица след това получавам писмо, че ще ми вземат апартамента. Дължа над 100 000 лева, което аз малко се съмнявам, че и апартаментът така, както вървят нещата, ще успее да го покрие. Аз този апартамент го платих сигурно 2 пъти. В крайна сметка аз разбирам, че дори аз не съм платила почти нищо“, казва жената.

„Тя на практика го е просрочила, да кажем 2-3 месеца не е плащала, след което се опитва по някакъв начин да навакса вместо 500, 1000“, казва адвокат Владимира Маркова.

„И ще продължа да плащам, докато водим борбата, но за тях целта не са парите, за тях целта е жилището. Безскрупулни, те са готови да ни оставят на улицата - мен и детето. Това е, тези хора ме убиха. Тези хора съсипаха мен и детето. Това не е живот, разберете го. Ние нямаме държава, няма кой да дойде и да каже чакайте да ви помогнем. Виждат, че са измамници, всички го виждат и няма кой“, казва Елка Щърбанова.

„Те имат множество такива дела. От цялата работа, най ми е неприятно като юрист, че нито една институция не реагира. От съдебната практика се вижда, че хората казват - ние теглихме потребителски креди". Но в крайна сметка съдът казва – в договора пише бизнес кредит.

Това е и причината от Комисията за защита на потребителите да не взимат отношение по тези казуси, независимо, че са сезирани неколкократно.

Потребителите, които решават да поемат този риск, да не се изтегли кредит като в качеството си на потребителски кредит, а като бизнес кредит. Рискуват много. Ние съдействаме по разрешаване на потребителски спорове, съответно налагаме санкции ако има нарушение на потребителското законодателство“, заяви Игнат Арсенов - директор на „Дирекция пазар на контрола“ към КЗП.

„Ровейки се по съдебната практика, намерих пак един едноличен търговец варненец, оказа се, че предметът на дейност, са абсолютно идентични с нейния“, заяви адвокат Владимира Маркова.

Поровихме и ние. При справка от имотния регистър по партида на „Лено АД“, се виждат множество кредити, които са отпуснати на еднолични търговци, които ипотекират собствените си жилища. От справка в Търговския регистър виждаме също, че голямата част от предметите на дейност на едноличните търговци, е идентичен, независимо, че става дума за хора от цяла България.

„Това е една много хубава конструкция. Едноличния търговец като правна фигура, това всъщност е физическо лице, което има търговка правоспособност, т.е. ти не си отделна фирма, както да кажем ЕООД-та или ООД-та, които си имат капитал и имуществото на фирмата си е лично нейно, а твоето лично имущество си е твое, тук всичко е едно. Това е перфектния вариант за тяхната схема, защото тя освен, че отговаря с ипотекирания си имот, тя отговаря и с абсолютно всичкото си имущество, в това число заплата, всичко каквото придобие, тя отговаря. Просто е перфектно измислено по този начин да се вземат на хората жилищата“, заяви Маркова.

„И всъщност това на практика препятства комисията за защита на потребителите в този случай да се намеси директно“, обясни Игнат Арсенов.

„В момента, в който подпишеш договор за бизнес кредит, е един вид самоубийство за потребителя. Плащаш, плащаш и в един даден момент спираш. Ти си подписал договор, ипотекирал си личното жилище“, казва Маркова.

По този начин се съгласила, подписала и ипотекирала жилището си и тази жена, на която крием самоличността, по нейна молба.

От теглен заем 60 000 евро, тя в момента дължи близо един милион лева и е на път да загуби жилището си, оценено разбира се няколко пъти, като средната оценка е над 400 000 евро.

И при Елка Щърбанова, както и при Генчо Генчев има арбитражна клауза и е осъдена за неустойката по договора, отново в арбитражен съд при Асоциация български арбитражен съд  в Пловдив.

Текст: За втора част търсихме отново адвокат Николай Поппалов, който е председател на съвета на директорите на кредитора „Лено АД“, за коментар по новите казуси. Търсихме го по телефон, но не ни вдигна. На адресите на фирмата в София не го открихме. Изпратихме и официален мейл.

Продължи да четеш