Световноизвестният изпълнител Дзукеро идва в България за два концерта във Варна и София на 27 и 29 април. С него екзлузивно се срещнаха Петя Дикова и операторът Явор Владимиров.

Предлагаме ви втора част на поредицата "Насреща Петя Дикова" от Лондон. 

 „Бях там на почивка на Малдивите, в опит да спася брака си, когато получих обаждане от мениджъра на музиканта Майлс Дейвис. Той ми каза, че Майлс е в Италия, в един ресторант, чул песента и попитал местните "Кой пее?", разказа Дзукеро пред bTV.

“Казали му: "Той е нов изпълнител, казва се Дзукеро. Много добре се развивa”. A Майлс отговорил "Ооо, много ми харесва тази песен. Искам да свиря в нея.” И тогава ми се обади мениджърът му и ми събщи -"Майлс иска да свири в песента ти. Трябва да дойдеш в Ню Йорк след... примерно 5 дни", споделя изпълнителят.

„А аз съм на Малдивите. И трябва да направя избор – да остана там с бившата ми жена и да се опитам да спася брака ни, или да отида в Ню Йорк. Е, реших да замина за Ню Йорк. И това беше краят, но бракът пропадна не само заради това”, разказва още той.

„Историята как написах Senza una donna (“Без жена до себе си“) е следната. Вече живеех сам. Не се бяхме развели все още, но се опитахме за малко да поживеем отделно, за да видим как се чувстваме. Бях сам и да - бях в кухнята. Това е вярно. Представих си живота без моята жена. И си казах: "Ето ме, готвя си, сам самичък, и аз съм Senza una donna - без жена до себе си". Не се чувствам никак добре без жена до мен. Това беше историята”, коментира Дзукеро. Той опроверга „легендата“, че пише песента, докато си сварява спагети, които не са вкусни.

„Трябва да призная - повечето от нещата, които ми се случиха, не съм ги планирал. Те се случиха благодарение на музиката ми и на късмета. Постигнах много повече от онова, което очаквах”, казва изпълнителят.

„Честен съм. Когато станах музикант, нагласата ми беше, че ще съм щастлив да мога да живея прилично, изпълнявайки музиката си. Това беше мисленето ми. Никога не съм си въобразявал, че ще стана известен, ще продавам албуми, много албуми, колаборации. Пълни стадиони, арени, какво ли не. Всичко е благословия”, коментира още той.

 

„Моите песни, особено бързите, винаги са двусмислени. И никога не знаеш за какво говоря. Понякога това е захарта и подправките на концерта. Има ирония, но понякога и дълбоко послание. Прочувствеността на една песен, заедно с мелодията, ритъмът и гласа – са най-важните съставки в музиката”, посочва Дзукеро.

„Ценности. Дори това, че не бяхме богати, никога не е било важно за нас. Никога не е имало стремеж да се изкарат много повече пари от тези, които ти трябват. А сега целият свят се базира на правенето на пари, и още, и още пари”, коментира той.

„Не ми харесва много в какво се е превърнал светът. Сега е тръгнал наопаки. Всичко се основава на бизнес, пари, а културата вече не е толкова важна. За съжаление”, казва изпълнителят.

„Докато растях от една стана слушах чичо си, който беше много начетен. Имаше много книги. Четеше за Маркс, Ленин, Мао Дзедунг.  От друга страна - срещу къщата ни имаше църква и ходех там да свиря на орган. Така слушах две камбани -– комунистическа и религиозна, приказките на свещениците”, споделя Дзукеро.

„Мечтата ми сега е да имам време, което да прекарам със семейството си. Имахме наистина много турнета през последните 10 години. И не спираме. Аз обичам турнетата, разбира се, харесва ми да съм на сцената, да пея заедно с моята група, които са изключителни музиканти, Но ероятно защото сега се връщам от Щатите, където имахме дълго турне с Андреа Бочели, а сега съм в Лондон, в този момент много бих се зарадвал, ако мога да си остана вкъщи поне за един месец. Не повече от месец, но поне един цял месец”, коментира музикантът.

„Българската публика е много чувствена. Помня концертите в София – публиката преживява музиката с много емоции. Обичат хубава, стойностна музика, проявява голямо уважение към изпълнителя и е ценител на изкуството. Винаги съм бил много добре приет в България, тоест в София, защото досега съм бил само там. За първи път ще пея и във Варна”, посочва той.

Дзукеро споделя, че има над 400 шапки.

Продължи да четеш