Видях хора, които мразят политиците. Видях избиратели, които искат да питат и политици, които дори не знаят какво да им отговорят. Видях как партийни агитки мерят гласове и развяват знамена на неслучила се победа.
Площадите са особено място!
Там в пет сутринта, докато строяхме телевизионното студио, нямаше никого, освен лелките от Чистотата, аз видях и още нещо. Видях млади момчета с качулки, изпратени да опорочат и заглушат дебата.
Хора, които скандираха името на партия, но не знаеха кой е нейният лидер. Политици, които по команда изтегляха поддръжниците си.
А вие видяхте ли го? Показахме ви го на живо. Приличаше на футболен мач с отбори и агитки, а топката беше народът.
На никого не сме казвали как да се държи, но те ни показаха как си представят политическото и гражданското поведение. На тези изнесени дебати ви сервирахме българския политически площад за закуска.
Закуска без режисура и без гарнитура.
Меню, което политиците ни предлагат вече 25 години. Това, че някои консумират суровата реалност със затворени очи е тяхно право, но аз съм сигурен, че докато „жумят”, много им мирише.
А на площадите мирише особено!
Мирише на бедност. Мирише на притаена ненавист и преди всичко - мирише на болката, че нищо не се променя.
Показахме ви нещо ценно - истински хора, контролирани агитки и политици, които се чувстваха изключително неудобно, когато гражданите са на една педя от носа им. Защото когато са толкова близо до хората - те чуват.
Политиците усетиха с всичките си сетива ненавистта - най-тежката присъда.
На площадите понякога има интернет!
Там прочетох: По телевизията „не трябва да се показват такива неща”. Аз обаче смятам, че трябва да показваме истината. Дори и когато тя не ни харесва.
Преди да пишете по картинка, макар и на живо по bTV, елате на площада! Вижте всичко това, за което ви разказвам, чуйте как крещят 1000 човека зад гърба ви, обяснете на баба Мария защо живее бедно, помогнете на дядо Иван да си изчисти къщата от наводненията, почувствайте празнотата на обезлюдения Плевен и страха на хората в Кърджали!
Един дебат може да бъде разделен на теми, да има хронометър и да е тихо. Тогава хората ще чуят добре измерена порция политически обещания.
Но дебатът няма да има душа. Душата на площада!
П.С. Площадът след дебата
След тежкото надвикване на кандидати за власт, агитки и граждани, площадът беше празен. В дъното обаче видях странно струпване на хора. Във Варна, един от богатите градове в България, хора се редяха на опашка пред магазин за дрехи втора употреба.
Ако тези хора решат да гласуват, ще трябва да избират политици „трета ръка”, които им обещават живот първо качество.
