Да очакваш първото си дете е сред най-вълнуващите моменти от живота на всяка жена. Да подготвяш дома си за него, да се постараеш да му осигуриш комфортна, уютна среда и безгрижни дни вкъщи, е не по-малко емоционално през деветте месеца.
Пиша не като майка, която е изпитала чувството, а като жена, която може да си го представи. Знам, че бих направила всичко по силите си, за да бъда добра майка. Ние, жените, сме грижовни и всеотдайни – такава е природата ни. Но майките – те притежават особена, дори нечовешка сила, с която могат да преобърнат и света, ако се наложи.
Росица Петрова го е направила някога, за да промени живота на сина си. Нейната вдъхновяваща история намира своето място в поредицата ни „Жените на България“.
Като всяка бременна жена, преди 16 години, тя прави цялостен ремонт на жилището, в което трябва да посрещне детето си. Искала е всичко да бъде ново и свежо, без да си дава сметка какво ще й струва това няколко години по-късно.
„Всичко започна с раждането на сина ми. Отглеждах го по всички съвременни природосъобразни начини, за да расте здрав, но той боледуваше често – дишаше трудно, развиваше често бронхит, не можеше да спи спокойно, правеше алергии“, разказва Росица, която започва да търси причина за състоянието му.
По онова време тя работи като архитект, което изисква да бъде запозната с актуалните тенденции за строителството и дома. Случайно, а може би не, един ден тя попада на статия за летливите органични съединения в мебелите.
Всички знаем, че мебелите ни, или поне по-голямата част от тях, не са изцяло изработени от естествени материали. По тях има бои, лепила, лакове и продукти от химия и синтетика. Колкото повече обаче Росица навлиза в детайлите по темата, толкова повече осъзнава кое отключва проблемите на сина й.
„Разбрах, че домът, който съм създала за него, е изключително токсичен. Детето ми страдаше заради средата вкъщи“, споделя Росица.
Без да се замислят, тя и съпругът й тогава, продават жилището си, оставят и всички мебели в него, за да създадат нов, безопасен дом. Когато стигат до интериорната част, разбират, че вариантът да поръчат нови мебели, не е решение.
„Нямахме избор, затова запретнахме ръкави и си изработихме мебелите сами. Тогава стигнах и до темата за вълната, която не само, че е с естествен произход, но не трябва да преминава през каквато и да е обработка, освен пране“, казва Росица.
Меката мебел с вълна, която намира извън България, също не е била алтернатива заради високите цени, непосилни за семейството. Усилията обаче дават резултат и още през първата нощ в новия дом синът й диша и спи нормално. Алергиите и бронхита са в миналото, но този голям личен успех за Росица дава началото на Home of Wool.
„Нямах идея за собствен бизнес. Не предполагах в какво може да се превърне дългогодишната ни семейна битка. Смятах да развия тази страст като странично занимание за собствено удовлетворение, но видях необходимостта от подобни продукти, които да променят и други животи“, споделя Росица.
Идеята се развива бързо, междувременно тя напуска компанията, в която работи като архитект в продължение на години. Слага край на кариерата си, но го прави с непоклатимата вяра, че е взела най-правилното решение и че то е за добро. Годината е 2014-та, а образованието и опитът й позволяват тя да създаде дизайн, който да я отличава на пазара.
„Бях щастлива, че се появи нова възможност. Просто я грабнах“, казва тя, докато се усмихва. И по всичко личи, че е щастлива от избора, който е направила.
Казва, че все още се учи как да бъде собственик на бизнеса си, как да ръководи екип, но работата й я вдъхновява, а хората, които са в екипа й, са преди всичко приятели и съмишленици в идеята на компанията.
Споделя също, че не си задава цели, не прави планове, животът й не се случва по учебник, а действа по интуиция. Дори не е мечтаела някога да бъде архитект – решила е да послуша баща си, който е настоял тя да тръгне по този път.
Съветите, които е получила от него обаче, следва и до днес, а също ги предава и на сина си. Най-важното послание е, че нищо не е даденост в живота ни и всеки един стремеж или мечта изискват нашите усилия, търпение и воля.