Енергийната система на България се води към срив, дружествата в сектора са в изключително тежко финансово състояние и огромна ликвидна криза. Така Делян Добрев обобщи мотивите за внесения от ГЕРБ четвърти вот на недоверие към правителството - този път "заради провал в енергетиката".

След няколко неуспешни опита, в пленарната зала започнаха дебатите, които продължиха цели 5 часа. Около 16:.0 часа опозиция и управляващи изчерпаха своето време, а председателят на НС Михаил Миков насрочи гласуването по вота за петък в 9.00 часа.

Минути преди края на дебатите в зала влезе и премиерът Пламен Орешарски, който се върна от визита в Рим. Той обаче не взе отношение по темата, тъй като веднага след неговото влизане в зала опозицията напусна.

„Останах с впечатление, че вносителите на вота искат да ми зададат въпроси. Когато дойдох, те излязоха. Затова мисля, че не си струва да влизам в дебат с представителите на партиите, които подкрепят кабинета”, заяви премиерът, който на влизане в залата беше посрещнат с аплодисменти от депутатите на ДПС и Коалиция за България.

Аргументи и контрааргументи

По-рано, в самото начало на разискванията по тема "енергетика, от ГЕРБ обясниха поредния си опит за бутане на кабинета и заради "груба политическа намеса" на държавата в работата на независимия регулаторен орган - ДКЕВР. Такива били и критиките от Брюксел.

Бившите управляващи са констатирали също остро противопоставяне и сблъсък между България и Европейската комисия в т.ч. по "Южен поток", за намеса на държавата в спора между ДКЕВР и ЕРП-тата. Критикуват и опитите на управляващите да крият от опозицията официална информация за работата на НЕК.

„ЕК стартира наказателна процедура заради нарушаване на европейски закони. Липсва визия, действия, експертен дефицит, печалбите на дружествата изчезнаха, загубите се увеличиха многократно - с милиарди за 1 година. Към това се прибавя липса на капиталови инвестиции, в същото време за 2013 г. и първите три месеца на т.г. междуфирмената задлъжнялост е надхвърлила 1 млрд. лв. Раздуват се разходи, говори се за "екзотични разходи" като купуване на Химко-Враца с пари от енергетиката”, аргументира се в началото на дебата по вота бившият енергиен министър.

Наследникът му Драгомир Стойнев обаче очаквано контрира с думите: „Правителството работи и постига резултати, независимо от атаките”. Той отчете направеното през периода на управление на кабинета - намалено с 50 % задължение за изкупуване на студен резерв на зелена енергия, увеличаване на натоварването на ТЕЦ „Марица Изток 2”.

„Ще продължим с ядрената енергетика. Тя се развива и ще се развива заради интересите на България, а не заради външни интереси. Строежът на седми реактор ще се извършва с конкурс по определена технология. „Южен поток” за нас остава стратегически европейски проект, на който държим, въпреки натиска на опозицията. Годишната лихва по заема е намалена от 8% на 4,25%.”, подчерта още Стойнев.

Реиндустриализация или реанимация

Темата с „Химко” и мини „Марица – Изток” продължи да бъде център на дебата и след изказването на бившия социален министър Тотю Младенов. Според него въгледобивното предприятие тегли заеми за заплати и дори за осигуровки.

Именно в него икономическият министър Драгомир Стойнев реши да „подслони” служителите на „Ремотекс”, след като държавата не успя да купи частното предприятие от собственика му. Идеята беше то и „Химко” (за чиито активи вече се провали един търг) да бъдат одържавени, оздравени и препродадени в рамките на програмата за реиндустриализация на правителството.

„Инвестиционната програма за мини "Марица-Изток" се изпълнява едва 10-15 на сто, синдикатите се страхували, че миньорите нямат работа. Защо мини "Марица-Изток" имат вече 140 млн. лв. задължения, защо инвестиционната програма не се изпълнява, и няма резервни части, в резултат на което има и смъртни случаи там”, попита Младенов.

Той посочи, че „Химко – Враца” е финансово необезпечено, а именно в покупката му се наливат пари от енергетиката (чрез създадената от БЕХ инвестиционна компания)

Младенов заплаши, че при срив на енергетиката още 140 000 души ще останат без работа.

Стойнев не остана длъжен, като посочи, че е заварил растеж от минус 0.2 на сто, а сега три месеца поред е 3 пункта над нулата. По данни, цитирани от него, за първото тримесечие на т.г. са създадени 39 100 нови работни места, като в същото време е намалял броят на обезкуражените лица.

Според Драгомир Стойнев синдикатите вече не се притесняват, че мините не работят, защото всички заплати се плащат постоянно.

„Долна лъжа е, че се теглят кредити за заплати”, отрече той и обясни, че става дума за два овърдрафта, които нямали нищо общо с изплащане на трудовите възнаграждения. „С инвестиционен кредит не могат да се плащат заплати”, разясни Стойнев.

Министърът отбеляза, че първото тримесечие на т.г. спрямо м.г. приходите в мините са нараснали с 30 процента и призова да не се спекулира със смъртните случаи под земята.
Според Стойнев, „няма лошо държавата да вземе "Химко-Враца" при положение, че приходите се връщат в НЕК”.