В края на годината отправяме поглед към събитията, разтърсили света. Десетки хиляди души загинаха при опустошителни земетресения на 6 февруари в Турция и Сирия. Спасителни екипи от целия свят се притекоха на помощ. Един от тях е българският лекар Веселин Йолов – анестезиологът, който направи животоспасяваща операция на мъж под руините. 

Снимка: EPA

Вижте интервюто с д-р Веселин Йолов, зам.-началник на интензивното отделение в МВР болница. 

Връщате ли се към тези гледки?

„Това, което видях като руини, като бедствие, не ме докосна толкова, колкото ме докосна човешкото страдание. И най-вече мъката на хората. С това все още мисля, че трудно свиквам“.

Вие успяхте да спасите човешки живот, заедно с ваш колега от Полша. Цялата история по спасяването наистина звучи като сцена от филм.

„Цялата мисия си беше сцена от филм. Колега от полския екип, лекар, иска съдействие от мен. Аз се отзовах. Той ми обясни, че става въпрос за пострадал, при който вследствие на труса, е затисната ръката. Те са осъществили достъп до него, но тук дилемата е следната – дали да се продължи работата и да се освободи ръката, или да се ампутира ръката и по този начин да го освободим и да го спасим“.

Снимка: bTV



„Показаха ми един тунел, от порядъка на 7-8 метра дължина. От мен се искаше да вляза, да стигна да пострадалия и да оценя състоянието му. Прецених, че е по-добре да бъде ампутирана ръката, за да може да се изведе. Влязох, поставих анестезията, след това излязох и влезе колегата. Няма как двама души в този тесен тунел. Извърши се самата манипулация, след това пострадалият беше изведен и предаден на здравните служби“.

Снимка: btvnovinite.bg

Казахте, че има моменти на страх, особено когато сте под руините. Кой е двигателят, който ви води дори по време на тези моменти?

„Този двигател го носи всеки, който е решил да отиде на такава мисия. Двигателят да се опиташ да помогнеш на хората и да спасиш колкото се може повече хора. Това е силата, която те кара да си жертваш живота. В такива моменти виждате един уплашен човек, който казва „Помогни ми, искам да живея“.

В тази трагедия обаче роди ли се и нещо хубаво?

„В една трагедия винаги се вижда човешкото у хората и тогава си проличават. На прибиране от мисията ме заговори един колега от Руската федерация. Аз го попитах: „Как работихте, трудно ли ви беше?“, а той каза: „Ние с украинци доброволци работихме заедно“. Аз го погледнах и му казах: „Нали сте във война с украинците?“ и той каза: „А, не, в момента войната е за човешки животи“. Останах замислен и си казах – защо войната трябва да е такава, че да се убиваме един друг? Не е ли по-добре да се обединим и да сме заедно срещу такива бедствия. Войната трябва да се води там, да се спасяват хора. Войната трябва да се води тук, в операционната зала. Но не и на фронта, не и да се убиват хора“.

Снимка: btvnovinite.bg

Често вашата работа е една борба между живота и смъртта. Как се издържа на това темпо?

„Трудно се издържа, но това е съдбата на всеки един лекар. Трябва да съумееш да намериш баланса в работата си, във времето извън работата, за да можеш да дадеш максимума от себе си“.

Повече взима или повече дава тази професия?

„Вероятно повече взима, но това, което дава, те удовлетворява чисто човешки“.

Коя е най-голямата награда за Вас?

„Най-голямата награда е, когато си тръгна от работа и съм удовлетворен от това, което съм направил. Най-голямата награда е, когато уча моята дъщеря на ценности и дай Боже да избере правилния път в живота“.

В каква България Ви се иска да се събудите на 1 януари?

„Много ми се иска да се събудя и да видя една картина, нарисувана от дете. Да видя една детска мечта. Мисля, че ако нашите взаимоотношения са чисти и искрени като детските мечти, ще вървим напред и ще сме по-добре“.