Безплатна брошура, която да информира майки на деца със Синдром на Даун, подготвят препатили родители. Те апелират лекарското съсловие да не предлага на родилката да изостави бебето си.

Вече 7 години след раждането на дъщеря си, Милена Райкова си спомня с ужас за този момент. Съветват я да се откаже от детето си. Малката Наталия е със Синдром на Даун.

"Много трудно беше, буквално беше много трудно, защото в продължение на може би 3-4 месеца, при който и лекар да отидех, на всяко едно място свързано с нея, всички любезно ме питаха, ами ти ще си я гледаш ли? Ами да, ще си я гледам, тя е моя", казва жената.

Годишно в България се раждат около 100 деца със Синдром на Даун. „Това не е болест, това е състояние. Това са най-слънчевите деца и повярвайте, не е толкова черна краската. Те толкова много любов носят в семействата, учат ни на толкова много неща", допълва майката.

Наталия догодина ще бъде в първи клас, а сега обожава приятелите си в детската градина.

Същият ужас в деня на раждането на детето си е изпитала и Йоанна. "Не може да кажеш, че детето ти няма да доживее до 1 година, че няма да те познава, че само ще му бършеш лигите, мъжът ти ще те остави - това са неща, които са просто абсурдни. Не може да те докарат до там ти да гледаш детето си и да се страхуваш от него", възмущава се Йоанна Димитрова.

Майките на деца със Синдром на Даун са готови по всяко време на денонощието да се срещнат с родилки и да говорят с тях. Подготвят информационна брошура и набират средства чрез различни благотворителни инициатива за издаването й. Ще я разпространяват безплатно в родилните отделения на болниците.

"Нашите лични истории са разказани вътре, да видят, че има и други хора, които преди тях са го изпитали, че е нормално да чувстваш гняв, шок, да искаш примерно дори, дори да си мислиш, че е по-добре да е починало детето при раждането. Това са съвсем нормални неща за момента, след това като минат един-два месеца даже ти става чудно защо си плакала, защо си ги изпитвала тези неща, даже децата са страхотни", допълва Димитрова.

В България липсва и информация за отглеждането на деца със Синдром на Даун. Затова от Сдружението набират средства и за преводна литература, чрез календари с млади музиканти.