Ислямският фундаментализъм се опитва да пробие в бедните райони на страната, където населението се състои предимно от българи мохамедани, както и в ромските гета. Причината е, че по тези места хората са недобре интегрирани в обществото, повечето са безработни и без особена перспектива. Това ги прави податливи на влияние.

Така лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов отговори пред bTV на въпроса дали наистина у нас може да се говори за радикален ислям. Въпросът бе провокиран от зародилото се социално напрежение около делото в Пазарджик срещу 13-те имами, обвинени в проповядване на религиозна омраза.

Според Каракачанов голяма част от хората, които стават имами в България, завършват университети в арабските държави, където уахабизмът е официална доктрина. Те се връщат у нас убедени в тези проповядвания и се опитват да ги предадат на българските мюсюлмани, за които този вид фундаментализъм не е традиционен.

„В годините от 1994 до 1997 г. са първите случаи на изгонени от страната араби. Има справка в ДАНС. След това те си смениха тактиката. Вместо да пращат араби у нас, плащат обучението на българи, но забележете не в Оксфорд или други западни университети, а в частни духовни университети. Учат там по 10 години и тогава се връщат”, обясни тезата си лидерът на ВМРО.

От своя страна Юлиана Методиева от Българския хелзинкски комитет заяви, че българите мюсюлмани у нас принадлежат към така наречената „невидима” култура – те са кротки и с мирни убеждения. Донякъде обаче държавата била виновна за промяната на отношението им – заради насилствените процеси по смяната на имената по време на комунизма.

„Първият ден на процеса в Пазарджик и аз бях шокирана от вида на много от жените пред съда. Поговорих с тях – те обясниха, че с кръв техните баби и дядовци са се отказали от истинските си имена, за да приемат българските”, обясни Методиева и допълни, че по тази причина чувството на солидарност при мохамеданите се е изострило и те се притесняват от нападки срещу религията им.

В края на октомври по време на третото заседание по делото срещу имамите, редица националистически формации проведоха свои митинги срещу хора, определени като „радикални мюсюлмани”.