На въпроса "Имате ли доверие на правителството?" през февруари 32% казват - "да", 56% - "не", а останалите се затрудняват да отговорят. Това е трети месец на положителна тенденция, отчитат от "Галъп".
Преди съставянето на кабинета "Борисов 2" стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%.
Готовността за участие в протести срещу правителството и желанието за предсрочни избори също са сравнително малки. Партиите на власт остават стабилни. Текущите политически събития предизвикват и страхове, но на повърхността спокойствието засега остава.
Това показва обобщението от изследване на Галъп Интернешънъл за политическия и икономически индекс. Резултатите от проучването, което е проведено между 30 януари и 5 февруари сред 1011 души и е представително за пълнолетното население на страната, бяха оповестени във вторник.
В навечерието на 100-те дни от началото на новото управление в експресно изследване, поръчано от bTV, българите дадоха оценка 3,70 на кабинета „Борисов 2.0”.
Според Галъп Интернешънъл, доверието в институциите и икономическият оптимизъм са останали ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета.
Наблюдава се типичният за всяка нова власт рестарт в доверието към правителство и парламент. С подобни нива на доверие започваха правителствата "Станишев" и "Орешарски". Много по-високи обаче бяха началните нива на доверие в кабинетите "Сакскобургготски" и "Борисов 1" – в първите месеци от управлението си тези правителства имаха доверие от около и над 50%, които решително превъзхождаха недоверието.
Власт за сметка на доверието на избирателите
По традиция в България недоверието към институциите е по-високо от доверието. Редките изключения са около и след избори, при това – избори, в които са съсредоточени огромни очаквания, като тези през 2001 или 2009 г. С по-високо одобрение у нас се ползва власт, която идва с изцяло нови лица. Кабинетите, които се основават на компромис и коалиции, не започват с най-благоприятните нива на популярност.
Показателни в това отношение са и сегашните данни при различните електорати. Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните. Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета "Борисов 2".
Нисък рейтинг аз парламента
Тези данни показват цената на политическите компромиси – те винаги предизвикват и недоволство. Симптоматично в това отношение е мнението за парламента. През февруари 21% заявяват доверие в него, а 67% - недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят. Така, подкрепата за парламента остава всъщност много по-ниска от сумарната подкрепа за управляващите партии. И тук тенденцията в последните 100 дни е видимо положителна, но парламентът си остава една от най-нехаресваните институции.
Над 50 процента не вярват на президента
Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски, нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% обаче нямат доверие в институцията. Все пак Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната.
Укрепва авторитетът на институциите
Като цяло в последните месеци се отбелязва слабо повишение на авторитета на институциите. Това се дължи най-вече на факта, че привържениците на основната партия сега декларират позитивни оценки – за разлика от преди. Тези оценки обаче все още показват известното облекчение, че е съставена формула, която да закрепи положението, а не са оценки за дейността в една или друга област. Тепърва предстои да се види дали и доколко този кабинет се справя добре в обществените очи и колко траен ще е ободряващият ефект на новата власт.
6 или 7 партии в НС при избори сега
Партиите във властта остават със стабилна подкрепа - с над 26% заявени електорални нагласи за ГЕРБ – от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега. Заедно с тях биха били и БСП - с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС – със заявена подкрепа от близо 7%. Шанс да влезе в следващ парламент има и "Атака" с близо 3% от всички имащи право на глас. Идните месеци могат да покажат дали действително има известно набъбване в подкрепата за тази партия, свързано с проруската й позиция или пък радикалната й опозиционна роля. Мобилизация на подкрепа може да се открие и при Реформаторския блок, но и тук е добре да се изчакат данните от идните месеци.
При ДПС пък – обратно – като че ли е налице известно разколебаване в периферния електорат. Това се дължи на оставането в опозиция и загубата на конформистка подкрепа.
Данните, разбира се, не могат да се четат като прогноза за изборен резултат, а отразяват единствено тенденциите в декларативните нагласи. Например, на декларативно ниво ДПС винаги показва по-нисък резултат в сравнение с онзи, който може да мобилизира в реална изборна ситуация.
Явно е налице традиционният рефлекс на обществото да подкрепя победителите. Показват го и личните рейтинги на основните политически фигури. По правило недоверието и тук е по-високо, а и запознатостта с някои от новите министри е още ниска и постепенно ще расте. Но представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт (Кънев, Кунева, Симеонов и др.) увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните.
Политическата класация е неуместна
Ето някои от основните фигури: Кристалина Георгиева е с 55% доверие през февруари, Йорданка Фандъкова - с 44%. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите. На сходни нива са Бойко Борисов, Константин Пенчев, Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Маргарита Попова, Ивайло Калфин и т.н.
Класации в случая са неуместни, защото различните публични фигури имат съвсем различни задачи в зависимост от постовете си. А и с изключение на Кристалина Георгиева, Йорданка Фандъкова и донякъде Константин Пенчев, всички останали са всъщност с минусов рейтинг – когато се съпоставят положителните с отрицателните оценки.
И по отношение на партиите, и по отношение на основните личности се запазва логиката на следизборния бонус за победителите. Положително влияние оказва и последният месец, който се характеризираше с намаляване на скандалите в управленската формула.
Страхуваме се от "Ислямска държава" и от лиса на пенсии
Въпреки успокоението на повърхността, актуалните обществени страхове се отразяват ясно в данните. Близо две трети споделят опасността от терористична атака или пък от Ислямска държава. Също близо две трети споделят опасението, че страната може да се окаже без пари за пенсии. Забелязват се обичайните различия в отговорите сред партийните електорати.
България – остров на свободата на словото
Оптимистичното е, че също близо две трети намират, че в България има свобода на словото. При най-образованите обаче това убеждение далеч не се споделя със същата автоматичност, както при останалите.
САЩ ни натискат повече от Русия
Любопитно е сравнението в подозренията спрямо САЩ и Русия. По-големи са дяловете на онези, които са склонни да намират натиск от страна на САЩ – и тук две трети. Очевидно, сработват известни проруски сантименти, които трайно характеризират сериозна част от обществото ни. През 2014 г., например, доверието в Русия се движеше на нива от около две пети, а в САЩ – около една четвърт от българите Явно става дума за траен инстинкт сред обществото ни.
