Традиционно сезонните разпродажби ни примамват с агресивни послания за драстични намаления, включително и до 90%. Истински или фалшиви са те и защо масово говорим, че у нас намаления няма?

„Черен петък” на Запад

Т.нар. „черни петъци” в Щатите често водят до истински битки. Посланието за най-ниска цена, само сега и в момента, въздейства по уникален начин върху психологията на потребителя.

На подобно нерационално повeдение се поддават хора, които са с по-занижена самооценка или които са притеснени финансово. Подобни големи намаления са сравнително нов подход сред търговците в България и поради тази причина се създава недоверие към големите намаления, но това е нещото, което ни спасява от разточителен пазар.

Как пазаруват жените и мъжете?

Жените са тези, които са склонни да пазаруват повече. Те често правят емоционални покупки, възприемат пазаруването като удоволствие и често имат интерес към модата.

Способността на жените да пазаруват много се дължи предимно на полът им и социалните роли, предписани на жената. Тези роли ни дават правото да се грижим за дома и за членовете на семейството, което предполага по-голямо пазаруване.

Мъжете имат ограничен интерес към пазаруването. Те са по-рационални, пазаруват обикновено по задължение, често спестяват пари и имат слаб интерес към модата.

Когато има намаления мъжете пазаруват с идеята, че наистина могат да спестят, а жените разсъждават, че по този начин могат да купят повече артикули.

Снимка: iStock

Какви са триковете на българските търговци?

Екип на bTV провери какво се случва на българския пазар в разгара на сезонните летни намаления. Борбата за клиенти е жестока, а капани не липсват, установяват от Комисия за защита на потребителите.

Проверяващите посещават магазин с надпис „Шок цени” и намаления до 70%. По закон намалените стоки трябва да бъдат разположени на отделен щанд, за да не объркват клиентите. В този магазин обаче те са навсякъде.

Какво установи проверката на bTV вижте във видеото:

„Винаги съветваме хората да не гледат процента на намаление, а да сравняват цените, защото тази техника за манипулация разчита, че човек се изкушава от процента и забравя за стойността на продукта”, пояснява Богомил Николов от „Активни потребители”.

Според Рая Попова от Българската ритейл асоциация намаленията по магазините обикновено са истински. По думите й ако на една витрина пише „до 70% намаление” в закона няма постановено колко продукта трябва да бъдат на тази цена.

По повод разликата в цените на етикет и на касов апарат Николов пояснява, че законът ни защитава от тази разлика. „Малко хора знаят, че ако касовият апарат покаже по-висока цена, ние, като купувачи, дължим по-ниската”, пояснява той.

При онлайн пазаруването в България и чужбина винаги има разлика, като у нас цените обикновено са по-ниски. „Това се дължи на големината на пазара – нашият пазар е силно ограничен и когато поръчваш нещо в стотици бройки цената е една, а в милиони – цената е друга”, пояснява Попова.

„Онлайн търговията дава повече възможности на българските потребители, като това означава повече конкуренция, повече избор и възможности за намаление”, допълва още Николов.

  • „Чети етикета”: Козунакът за Великден от магазина – без изкуствени оцветители, но с много добавки
  • „Чети етикета”: Ще решат ли шкафчетата в училище проблема с тежките раници?
  • „Чети етикета”: Какъв е алкохолът, който се предлага в интернет?
  • „Чети етикета“: Какъв е въздухът, който дишаме
  • „Чети етикета”: Има ли хормони и антибиотици в пилешкото?
  • „Чети етикета”: Как да изберем зимните гуми?
  • „Чети етикета”: Какви са обезщетенията при лекарска грешка?
  • „Чети етикета“: Колко тежи ученическата раница
  • „Чети етикета”: Има бум в използването на хомеопатични продукти в България
  • „Чети етикета“: Откриха тежки метали в замразената риба