Козунак, цуреки, чорек, панетоне – както и да го наречем, великденският сладкиш си остава традиционен за трапезата ни. Домашен или купешки – какво да изберем и какво се крие под етикета?

Екипът на рубриката „Чети етикета” тества в лаборатория пет различни вида козунак на българския пазар, а изследването показа, че в тях няма изкуствени оцветители и опасни или забранени Е-та. Резултатите обаче сочат, че оригиналната рецепта е подменена и в козунаците се влагат много добавки и консерванти.

Според анкетата ни във „Фейсбук” по темата 63% казват, че ще сложат на трапезата си домашен козунак, а 37% ще предпочетат такъв от магазина.

В един от столичните хипермакети екипът ни срещна д-р Снежана Янакиева, която като потребител смело се включи в нашия експеримент и започна да „чете етикета” с нас.

Тя сподели и своя опит като семеен лекар. „В интерес на истината не се вманичавам да чета непрекъснато Е-тата. Не смятам, че е чак толкова показателно, но повече от 3 Е-та идват малко в повече, а тук са над 10”, изтъква тя.

В лабораторния тест включихме и един продукт, посочен от потребител.

Снимка: btvnovinite.bg

Избраните от нас продукти занесохме за изследване в специална лаборатория към Столичната регионална здравна инспекция. Включихме вносен италиански специалитет и 4 български козунака с различен грамаж, цена и производител.

Снимка: btvnovinite.bg

В анализа се включват и вълнени конци, които най-добре разкриват изкуствените оцветители. На етикетите четем, че има само естествени оцветители от групата на бетакаротините.

Снимка: btvnovinite.bg

Галина Вълчева, началник отдел „Безопасност на храни и химични вещества” към СРЗИ, обяснява, че те нормално се съдържат в жълто-оранжеви плодове и зеленчуци.

Снимка: btvnovinite.bg

Първата проба показа, че вълнените конци са абсолютно бели, което означава, че този козунак не съдържа изкуствени оцветители.

Снимка: btvnovinite.bg

През последните години опасни или забранени Е-та и оцветители не са откривани както в козунаците, така и в боите за яйца.

Снимка: btvnovinite.bg

Д-р Кремена Стоева от Агенцията по безопасност на храните обясни, че става дума за технологични добавки и се използват Е-та, които са регулирани, а голяма част от тях са с естествен произход. Традиционната рецепта се състои от няколко основни продукта, но при нея козунакът се приготвя в домашни условия и се консумира в кратък срок, изтъкна тя.

Снимка: btvnovinite.bg

По думите ѝ повечето производители използват мляко на прах и яйчен меланж заради безопасността и осигуряването на по-дълго съхранение. Дали тези продукти са полезни или неполезни, решава всеки един потребител, четейки етикета и правейки своя информиран избор, посочи д-р Стоева. Тя лично смята да сложи на трапезата си за Великден козунак от магазина.

От „Активни потребители” също са изследвали 16 вида козунак, като тестовете са показали, че в тях също няма синтетични оцветители. „Сега масово се използва каротен, който е с натурален произход, но го няма в традиционната рецепта. Всички тези добавки служат за поевтиняване на цената, удължаване на трайността и по-добър външен вид”, коментира Богомил Николов от „Активни потребители”.

Стремежът към високо качество най-много зависи от даването на приоритет на натуралните съставки, подчерта той.

Качеството върви надолу, това е трайна тенденция, на която ние трябва да се противопоставим, най-добре със законови средства, допълни Николов.

След като научи какви са резултатите от изследването, д-р Снежана Янакиева вече е убедена, че тази година за първи път лично ще опита да направи козунак у дома. „Може би няма да е толкова блестящ и красив, но във всички случаи ще бъде с по-малко Е-та и изкуствени неща и си заслужава труда”, категорична беше тя.

Според нея е възможно консервантите и добавките да са вредни за нашето здраве.  „Това, което мога да споделя от личен опит, е невероятно увеличаване на алергичните реакции напоследък. Аз не обвинявам веднага и директно Е-тата, вероятно е комбинация от много фактори, но има много алергии, дерматити, нервно-психологични реакции, агресия, затлъстяване, хипертонични кризи, виждаме заболявания на щитовидната жлеза, които са в пъти повече от началото на моята кариера. Явно Е-тата, дали отбелязани с цифри, или изписани като наименования, ни атакуват отвсякъде”, обобщи тя, като призова потребителите винаги да четат етикетите на храните.