В момента страните от НАТО са изправени пред най-голямото предизвикателство в сферата на сигурността за цяло поколение назад. Границите между използването на военни и на невоенни средства са все по-условни, а заплахите варират от конвенционалните конфликти до пропагандата и рисковете за енергийната сигурност. Това се посочва в общата декларация, приета от лидерите на т.нар Букурещки формат (Б9) на срещата им в Кошице.
Б9 обединява президентите на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.
Вчера президентът Румен Радев атакува формата, като заяви, че той е станал опасен за интересите на отделните страни и в работната версия на декларацията е имало текст, който застрашава българските енергийни проекти.
Темата за енергийната сигурност все пак намира място в окончателната декларация, качена на сайта на румънския президент: „Заплахите и предизвикателства, които се изпречват пред нас, са комплексни, често непредсказуеми и идващи от всички посоки. Никоя държава не може да се справи сама с тях. Биват конвенционални и хибридни форми, включително кибератаки, тероризъм, регионална нестабилност, нелегална миграция, разпространение на оръжия за масово поразяване и заплахи за нашата енергийна сигурност. Изправени сме пред интензивна употреба на дезинформация и пропаганда”.
Специализираният чешки сайт „НАТО актуал” цитира словашкия президент Андрей Киска, според когото общества като чешкото и словашкото може да не усещат пряко заплахите, но не навсякъде е така: „Послушах това, което казаха нашите колеги от балтийските страни, но също и от Румъния, Полша и България – там гражданите имат реални притеснения. Виждат какво става във и около Украйна, в Черно море или Балтийско море”.
Полският президент Анджей Дуда също е направил подобно изказване: „Съгласихме се, че най-сериозните заплахи пред нас са свързани със завръщането на руските имперски амбиции”.
В документа остро се критикува неспазването на международното право от страна на Русия в украинския конфликт с последен епизод сблъсъка в Азовско и Черно море, както и нарушаването на договора за ограничаване на ракетите със среден обсег от страна на Москва.
„Подчертаваме твърдата си подкрепа за териториалната цялост на Украйна, Грузия и Молдова с техните международно признати граници”, пишат лидерите от Б9. Те приветстват процеса на присъединяване на Северна Македония към НАТО, като са категорични, че Алиансът трябва да продължи да се разширява.
В декларацията се подчертава, че всички, поели по евроатлантическия път трябва да проведат своите реформи на базата на „демократични ценности, върховенство на закона, човешки права и пълно спазване на съответните им международни ангажименти”.