Европейската комисия сключи споразумение за партньорство с България, относно използването на структурните и инвестиционни фондове на ЕС за растеж и работни места в програмния период 2014 г. – 2020 г., съобщиха от пресслужбата на ЕК.

С него се открива пътят към инвестиране на общо 7.6 млрд. евро финансиране по линия на политиката на сближаване в периода 2014 – 2020 г. България също така получава 2,3 млрд. евро за развитие на селските райони и 88 млн. евро за рибарство и морско дело.

Сред резултатите, които трябва да бъдат постигнати в края на програмния период 2014–2020 г. са: да се увеличат до 31.10 % предприятията, които развиват иновационни дейности, делът на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия да се повиши до 16 % (2020 г.) и делът на енергията от възобновяеми източници в транспорта да достигне 10 %, повишаване на енергийната ефективност с 25 % до 2020 г.

76 на сто трябва да стане заетостта сред населението на възраст от 20 до 64 години – 76 % за 2020 г.. (в сравнение с 63.5 % през 2013 г.): понижаване на безработицата сред младите хора на възраст 15–29 години до 7 % през 2020 г.; достигане на ниво на безработицата сред по-възрастните лица (55–64 години) от 53 % през 2020 г.

До 2020 г. трябва да се намали броят на хората живеещи в бедност до 260 000 души, а процентът на отпадналите от образователната система ученици трябва да спадне до 11 % ( при 12,5% през 2013 година). До 2020 година трябва да се съкрати времето за предоставяне на административни услуги с 50% в сравнение с 2013 г.

Какво значи този подпис?

Парите за следващия 7-годишен период в европейския бюджет за България са предвидени малко по-малко пари, отколкото имахме през първите години от членството.

Те ще бъдат разпределени отново в 7 оперативни програми: за транспорт, околно среда, региони, администрация, конкурентност, както и в програми за развитие на селото и на рибарството.

За първи път България ще има отделна програма за наука и образование, а сред целите, които си поставяме е увеличаване на броя на висшистите и намаляване на отпадащите от училище.

България беше първата държава, която даде своя проект за договор още при правителството на ГЕРБ, но той беше връщан от Европейската комисия неколкократно, за да бъде по-добре фокусиран и да се посочат приоритети.

Договорът е една от главните новости на еврофинансирането. Чрез него страните членки поемат определени ангажименти, които трябва да постигнат чрез европейските средства. Изпълнението ще бъде прегледано през 2016 г. и от него ще зависи дали ще получим парите в пълен обем или част от тях ще бъдат отнети.

Политическите коментари

„Днес приехме важен, стратегически инвестиционен план, който извежда България на пътя към заетост и растеж за следващите 10 години”, коментира комисарят по регионална политика Йоханес Хаан, като допълни, че инвестициите ще бъдат стратегически – насочени към реалната икономика, устойчивия растеж и хората.

 

„В периода 2014 – 2020 г. на разположение на страната ще бъдат около 1,5 млрд. евро от Европейския социален фонд — това е увеличение с 20% спрямо предишния период. Много се радвам, че България реши 30% от средствата по структурните фондове да бъдат за Европейския социален фонд (ЕСФ). В миналото България използва активно ЕСФ – 1 на всеки 7 българи се възползва директно от този фонд”, заяви на свой ред комисарят с ресор „Заетост, социални въпроси и социално приобщаване” Ласло Андрор.

Той обясни, че ЕСФ ще остане основен инструмент за финансиране на борбата с младежката безработица, за подкрепа на най-нуждаещите се хора на трудовия пазар, за постигане на по-голямо съответствие между професионалното образование и обучение и нуждите на трудовия пазар и др.

Дачиан Чолош, комисар по въпросите на селското стопанство посочи, че България е до голяма степен земеделска страна, като селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост имат голям дял в нейния БВП.

„Финансирането от ЕС за развитие на селските райони ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на българското селско стопанство, включително чрез преструктуриране на земеделието и помощ за по-балансирани и екологосъобразни земеделски практики. Инвестициите в селските райони ще помогнат за опазване на богатите селски ландшафти на България”, посочи еврокомисарят.

"Значимостта на днешния акт е много голяма, Споразумението за партньорство е най-важният стратегически документ, който България финализира след 2005-та година, когато подписахме Договора за членство на страната ни в Европейския съюз", каза пред БГНЕС бившият вицепремиер по управление на евросредствата Зинаида Златанова.