Първото съвместно честване на Илинденен на Македония и България вчера беше определено от наблюдателите като „историческо”. В същото време, обаче, в обявилата независимостта си от Югославия през 1991 г. наша западна съседка комплексите и слабото познаване на историята остават проблем, коментира в студиото на bTV Новините специалният ни пратеник Рада Домусчиева.

„Не само противници има България в Македония. Има и много хора, които ни симпатизират – най-вече сред албанското население”, отбеляза тя и допълни, че съпротивата на ВМРО-ДПМНЕ срещу Договора за добросъседство вероятно няма да има значение в парламента именно заради албанските партии.

Така и на старата скопска чаршия се обсъждат само две теми. Първата е защо на България и Македония, които са братски страни, им трябва да подписват договор. „Аз с брат си не подписвам договори”, казва пред камерата на bTV Таир.

Според него българската държава е по-старата, „майката”.

Колкото и да са любезни коментаторите смятат, че отстъпваме в едно отношение - футболните финали на високо равнище. След дни Скопие за първи път ще е домакин на финала на супрекупата и посреща отборите на Реал Мадрид и Манчестър юнайтед. Македонците залагат големи надежди за приходи от публиката и феновете.

Договорът беше благословен

Монасите от Бигорския манастир благословиха Договора за добросъседство. Според архимандрит Партений този исторически акт ще донесе само добро за Македония и ще постави край на омразата между братските балкански народи.

Бигорският манастир в Македония поддържа връзки с Троянската обител в България. Миналата година игуменът епископ Сионий дари икона с ликовете на българските първоучители Кирил и Методий на духовните си братя.

Снимка: bTV

„Тази царска икона е една от причините да се подпише договорът със Скопие”, каза по телефона за bTV дядо Сионий.

Как признахме Македония

България първа признава независимостта на Македония през 1991 г. Това нелеко и от днешна гледна точка е съпроводено с оставка – един млад дипломат губи поста си на зам.-министър.

Снимка: bTV

„Аз тогава бях на 32 години и никак не ми беше лесно да поема на плещите си една толкова голяма отговорност. Министърът тогава на външните работи Стоян Ганев искаше да се забави това решение, той изобщо не беше в страната,  и фактически аз влязох в конфликт с него, и той в крайна сметка получи моята оставка”, разказва Стефан Тафров, който по-късно става посланик на България в ООН.

Той не съжалява, че подкрепата му преди четвърт век е довела до уволнението му: „Историята даде право на Филип Димитров, на Жельо Желев и на мен”. Тогава премиерът съобщава за независимостта на Македония в Народното събрание, а държавният глава отправя обръщение към нацията.