„...В коридора не срещна никого, надникна в кухнята – там огънят беше вече изгасен, съдовете изчистени и наредени. „Тюх, язък, пропуснах келепира” – измъмра бай Ганьо, влезе в стаята си, приклекна над дисагите си, извади из пояса си мускалите, наблъска ги вътре, измъкна размасления кашкавал, отряза си сух хлебец и почна да задушава революцията, като мляскаше до такава степен апетитно, щото и най-ленивата швейцарска крава би му завидяла.”
„Бай Ганьо”, Алеко Константинов, 1895 г.
Казват, че в края на XIX и началото на XX в. келепир била най-трудно преводимата от бай Иречек българска дума. Затруднен да я сведе до съзнанието на която и да е европейска нация тогава, легендарният славист и български душевед Константин Иречек, щеше да има тези главоболия и днес.
На 1 август 2017 г., докато чете 14-те члена от договора между България и Македония, тъмният балкански субект, нашият Бай Ганьо, все тъй ревностно се пита ще удари ли кьоравото. Ще върви ли алъш-веришът? Вместо: ще стане ли неговото любимо отечество държава на три морета, както по времето на двамата български царе Симеон Велики и Иван-Асен II?
Но така е с Бай Ганя, националния герой, разкъсван между идеала и интереса. И прав е човекът. Казва си, в Македония морета няма, само две големи езера, при това и те отколе наши.
Много територии, една държава
Когато кажем Източния въпрос, разбираме и Македонския въпрос. Това е времето от края на XVII в. до Първата световна война. Тогава Османската империя се разпада, поробените народи на Балканите, Мала Азия и Близкия изток водят борба за независимост, а Великите сили си съперничат за подялбата на територии и влияние.
След Освобождението всички войни на Млада България имат за цел именно да освободят и присъединят Македония и Тракия.
Единствено по време на Втората световна война в продължение на три години части от Македония се намират под егидата на Третото българско царство, което по това време е в съюз с Третия райх. Този период е известен като българското управление във Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Западна Тракия.
С едностранно анексираните територии България придобива 39 756,6 кв. км. От Западни покрайнини – 2968 кв. км., Македония – 23 807 кв. км., Беломорска Тракия – 12 363 кв. км, остров Тасос – 443 кв. км и остров Самотраки – 184 кв. км. Общата площ на държавата става 150 668,1 кв. км.
В Скопие е установена българска администрация, възстановена е българската екзархия, сформирана е отделна армейска част, а заради новоприсъединените територии бюджетът на Царство България постоянно нараства, като през 1943 г. достига до рекордните 27,58 млрд. лв.
След капитулацията на Германия Македония става част от новата държава федерация на Балканите – Югославия. България като победена страна във Втората световна война губи тази територия, независимо че българската войска участва в едни от най-кървавите битки в последната фаза на войната, вече на страната на Червената армия.
При управлението на комунистическия водач Йосип Броз Тито физически и морално в Македония са унищожени хиляди българи – въдворени са в лагери и затвори, а семействата им са подложени на изолация и унижения.
Българи влизат в Скопие едва през 1963. При разрушителното земетресение, което взе над 1000 жертви. За да окажат хуманитарна помощ и да се включат в постояването на Универсалната зала в столицата.
По историческа ирония българското правителство одобри договора за добросъседство с Македония в деня, когато се навършват 54 години от тези събития.
Признание без условия, но и без име
Договорът между двете страни е първият рамков документ, след като на 15 януари 1992 г. президентът Желю Желев направи всичко възможно, за да признаем Македония безусловно и първи в света, при това под конституционното ѝ име. Втората държава, признала близката балканска страна, става Турция.
Според спомените на покойния Желев той лично е настоявал за това пред тогавашния турски премиер Сюлейман Демирел. С аргумента – стабилизиране на региона и наложително възпрепятстване на вътрешни безредици в Скопие или окупация.
Шест месеца по-късно Руската федерация също признава Македония. Според Желев отново след негов разговор с руския президент Борис Елцин.
Днес Република Македония се намира в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Тя обяви своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. беше приета за членка на ООН, но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации използват временната представка – Бивша югославска република Македония.
Република Македония е държава без морска граница. Съставлява северозападната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. Това е причината официална Атина да отказва да я легитимира, а от 2008 г. досега открито да блокира приемането ѝ в ЕС и НАТО.
На изток Македония граничи с България, на юг – с Гърция, на север – със Сърбия и Косово, а на запад – с Албания. Площта, която заема, е 25 713 кв. км. В републиката има над 50 езера и 16 планини.
Един съюз, една цел
Никой не е изненадан, че след три века кръвопролития Балканите имат нужда от мир, пари и сигурност.
Договорите между две държави на практика означават точно това. България и Македония се подписаха именно за мир, пари и сигурност в рутинните 14 точки от рамковия Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество.
На заглавната страница на документа обаче прозират четирите букви: НАТО.
Българският външен министър за първи път коментира документа по време на посещението си в Албания – един от най-ревностните членове на Алианса.
Ден по-рано Екатерина Захариева беше в Белград, но неслучайно избра да говори по този въпрос в Тирана.
Откакто Албания кандидатства за членство в НАТО през 1992 г., финансовата подкрепа за членството ѝ постоянно се увеличава, особено след като ръководената от САЩ операция на НАТО спря офанзивата на сръбската полиция и армия срещу албанците в Косово през 1999 г.
По време на Косовската криза половин милион косовски албанци, избягали в Албания, имаха възможността да се върнат по родните си места под защитата на НАТО. А войниците на пакта останаха в Косово години наред за поддържането на сигурността и администрацията на ООН в провинцията.
Пред 2003-та, само две години след конфликта в Македония тогавашният зам.-генерален секретар на Алианса Джейми Ший каза в своя лекция, че ако старата НАТО беше рожба на Студената война, то новата НАТО е дете на Балканите.
Вече е публична тайна, че след Черна гора всички страни на полуострова, които все още не са част от Алианса, ще станат негови членки. При това по съкратената процедура.
За да бъде задвижена тази процедура, двустранните конфликти и тихи съпротивителни войни между съседите на полуострова трябва да бъдат премахнати.
Договорът между България и Македония има обещаваща роля в тази посока.
Официално Скопие обяви кандидатурата си за Алианса още през 2008 г. От 1 август България не само на думи, но и по документи започва да работи за присъединяването на Македония, както към НАТО, така и към ЕС.
Тъкмо на Балканския полуостров ще се реализира най-новият проект на НАТО – „Триморие”, независимо че включва една по-голяма територия на държави между Адриатическо, Балтийско и Черно море.
Балканите, делтата на три морета
Турция и Полша са двете водещи сили в „Триморие”. Но под ръководството на Реджеп Ердоган в натовска Турция има сближаване с Русия, диалог с Техеран, унищожаване на мрежите на Фетхуллах Гюлен. За Вашингтон турският президент се превръща все повече в една изключително неудобна, и дори опасна, политическа фигура.
Затова непрогнозируемият вече военен и политически партньор вероятно ще бъде атакуван постоянно и по всички линии. А фронтът на държавите от Западните Балкани, сред които са Македония, България, Черна гора, Хърватия, ще придобива все по-голямо значение.
Но откъде извира „Триморие”?
В края на 2015 г., когато Хърватия предложи проекта „Адриатик – Балтика – Черно море” за газоразпределителните и газотранспортни мощности, идеята на хърватския президент Колинда Китарович беше да отслаби зависимостта на Европа от руското гориво.
Проектът получи и названието „Инициатива на трите морета”, а най-голямата подкрепа дойде от Полша, която още през 20 -те години на XX в. чрез Юзеф Пилсудски инициира геополитическа инициатива под името „Междуморие”.
Но инициативата за „трите морета” е по-скоро на Държавния департамент на САЩ, който продължава да разглежда природния газ като геополитическо оръжие, а инициативата за „Триморието” – като част от алтернативата на „Северен поток – 2”.
Преди по малко от три години Атлантическият съвет разпространи доклад, според който САЩ трябва да убедят своите европейски съюзници в необходимостта от прокарването на коридора „Север – Юг”, за да бъде преграден пътят на руския газ към Европа.
Страните от „Триморие” ще си сътрудничат по военно-политическо интегриране в структурите на НАТО, постигане на енергийна независимост и от руския газ, а в случая с Полша и Украйна – преодоляване на историческите обиди между украинците и поляците.
Такъв текст има записан и в договора между България и Македония – създаване на смесена комисия, която да изследва исторически източници за общата история на двете страни. Друг е въпросът, че ако нещо в 14-те члена с подписите на Бойко Борисов и Зоран Заев се пропука, то това би бил точно текстът за тази комисия.
Общата история между „Долната” и „Горната земя” може и да не излезе наяве, но общото бъдеще отдавна е тук. И бай Ганьо, и той е балкански херой, и той по Европата ходи, че и в Русия чак.
А когато историята не може, влиза културата, когато и тя се провали, успява икономиката. В този случай политиката и войната губят.
