За 98-годишната Лидия Ломиковска инвазията на Русия е по-лоша от Втората световна война. Казва го от опит, защото я е преживяла. Научила се е да се доверява на инстинктите си.

Когато руските сили влизат в родното ѝ село Очеретине в Източна Украйна, тя и семейството й решават, че е време да бягат.

Заради тежкия обстрел Лидия се оказва отделена от своето семейство. Затова продължава да ходи… по своите пантофи.

„Взех си пръчка и дъска, за да се подпирам и си проправих път. Краката ми ме носеха сами“, обяснява жената.

Лидия изминава 10 километра сама, след което е поета от украински полицаи, пише Би Би Си.

Селото, от което тя бяга, постепенно се превръща в развалини от приближаващите руски войски. Колкото повече се приближават, толкова по-интензивен става артилерийският огън. Цели жилищни блокове и къщи бавно се превръщат в руини и прах.

„Докато вървях, на няколко пъти трябваше да лягам. Единият път загубих баланс и паднах в тревата. Там спах, след което продължих“, допълва 98-годишната Лидия.

Тя е била откарана в подслон, за да си почине, а след това успява да се събере с внучката си Свитлана.

„Радваме се, че баба е тук. Търсехме я дълго време“, казва Свитлана.

Продължи да четеш