Как и защо едно и също онколекарство стига до болниците на драстично различни цени. Сметката плащат здравноосигурените.

„На практика касата заплаща цени с до 7 пъти разлика“, каза в средата на януари Дечо Дечев.

Снимка: bTV

"Хората са получавали абсолютно едно и също лечение на много, много различни цени“, смята д-р Стефан Константинов, управител на УСБАЛО – София

„Тази информация, меко казано, си е направо смущаваща за обикновения българин“, коментира пациент.

Управителят на касата посочи проблема в края на мандата си. Предизвика турбуленция. И излезе в отпуск. Сега всички търсят отговора на загадката – лекарството на всяка цена.

Цените на лекарствата, които попадат в т. нар. „позитивен лекарствен списък“ и се плащат с публични средства, се регулират от държавата.

Снимка: bTV

Цената на производителя се определя като се вземат предвид цените на същото лекарство в други 10 държави от ЕС. Най-ниската сред тях – става  цена за България. Това „рефериране“ към другите държави  се извършва периодично и така цените се актуализират.

„Ние проверяваме в лекарствените листи, ценовите листи на тези държави, каква е цената на производител, проверяваме и в база данни „юрипид“, и сравняваме и там цената“, каза Венислава Марик, Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.

Снимка: bTV

„Ценообразуването е един много сложен процес, той е с много механизми обвързан, регулации, сравняваме цени с 10 цени отвън, после има вътрешно рефериране между продуктите“, обясни проф. Татяна Бенишева, предс. на Българска асоциация за лекарствена информация.

Надбавките, които по веригата търговците могат да слагат върху цената на производителя, също са строго определени. Когато цената е над 30 лева, търговецът на едро слага 4% отгоре , но не повече от 10 лева, за да продаде лекарството на болницата. 

Снимка: bTV

И тук започва загадката – как онколекарство, което търговец е купил от производител за 159 лева с отстъпката, го продава на болница за 1063 лева, ако има право само на 10 лева надбавка. Това уравнение в математиката не е вярно, но в продажбата на лекарства се оказва вярно, а може би и законно.

У нас няколко производители предлагат онколекарството. Имат задължението при преразход на публични средства за продуктите им, да връщат пари на касата. Николай Ингилизов представлява един от производителите. Сумата, която трябва да върне, се оказва доста по-голяма от очакваната, заради голямо оскъпяване на лекарството по веригата.

Снимка: bTV

„Аз съм човекът, който е отговорен в крайна сметка  за финансите на компанията и за търговските операции. Аз видях, че има огромно разминаване. И това беше причината аз да отида и да попитам защо се е получило това разминаване в средствата“, обясни Николай Ингилизов, представител на компания „Алвоген“ за България.

Цените на всички производители, определени по правилата на реферирането, са около 1000 лева. От тази сума те правят отстъпки за търговците на едро.  Ингилизов дава 85% отстъпка, т.е. търговецът реално купува лекарството от него за 159 лева. И има право да сложи 10 лева надбавка, след което да го продаде на болницата. Надбавката обаче се начислява върху цената на производителя, т.е. високата, а не върху ниската, постигната след отстъпката.

„Тук не говорим за нищо незаконно. Напротив, законът така е дефинирал, че търговецът на едро има право на точно определена надценка над цената на производителя“, казва Ингилизов.

И това е абсолютно легален път едно лекарство да бъде толкова оскъпено?

Категорично!

На сайта си здравната каса публикува класация на болниците, купили лекарството на най-висока и на най-ниска цена. Самите болници нямат право да слагат надбавки върху цената, на която купуват - касата им плаща толкова, на колкото са взели лекарството от търговеца. 

Снимка: bTV

Най-скъпо са купували частни болници, а на най-евтино – държавни и общински, показва справката. Според управителя на касата причината е в поправка в Закона за обществените поръчки от 2016-та, с която на частните болници се позволява да не правят търгове. Така търговците не се конкурират пред тях и дават максимално допустимите цени, по които след това касата плаща на  болницата.

„Какво е нарушението – морално. Как измерваме морала. Нека да видим – има ли измерители, кой е направил големигаф. За мен са тези, които са имали информацията, които е трябвало да уведомят лечебните заведения. Тази  информация е трябвало да я сведат до знанието на тези, които са купували лекарства, те не са го направили“, обясни Александър Марков, зам.-председател на Българска болнична асоциация.

„Хората са получавали абсолютно едно и също лечение на много, много различни цени. Обяснението първо е, че е разрешено от закона, било е законно и второ – някой е направил добри печалби“, заяви д-р Стефан Константинов, управител на УСБАЛО – София.

Снимка: bTV

„Тази възможност, която е дал закона е била използвана в конкретния случай, съвсем законно, пак повтарям – съвсем законно търговецът на едро е реализирал една сериозна печалба“, казва Ингилизов.

От около две години жена, която не иска да показва лицето си, се лекува от онкологично заболяване. Тя е лекар, но заради битката с болестта, временно е спряла срещите с пациентите. Посветила е времето - на себе си.

Снимка: bTV

„Човек почва да търси почва под краката си, което е наистина едно много интересно състояние, да намериш почвата, да стъпиш, да се опреше, да почнеш да се усмихваш отново, да започнеш да вярваш на лечителите си“, обясни жената.

Тя вярва на лечителите си в България и казва, че не би ги сменила. Определя казуса с различните цени на онколекарството като недопустим.

Снимка: bTV

„Подобна информация, меко казано, си е направо смущаваща за обикновения българин. Не бих приела, че едно и също лекарство  може да има толкова драстична разлика в цената. Пациентите са едни – те минават и през частни болници, и през държавни и не бива да има такава разлика в цената на лекарството. Просто отговорните органи трябва да се замислят и съответно да си направят корекцията в това поведение. Просто не бива да продължава. Недопустимо, недопустимо“, казва лекуващата се жена.

Поправката в закона, с която на частните болници се позволява да не правят търгове, е предложена от депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов и негови колеги от различни партии. През 2015-та в парламента влиза за гласуване законопроект за обществените поръчки, написан заради нова евродиректива. През декември, на второ четене, водещата комисия – правната, отхвърля предложението на Иванов и колегите му, показва стенограмата. А през януари -  когато продължава разглеждането на законопроекта, предложението отново е подложено на гласуване - този път минава.

Когато законопроектът влиза в пленарната зала за окончателно гласуване – от 92-ма гласували депутати, 91 са подкрепили поправката, 1 е бил „против“, въздържали се няма.

Тогава имаше обвинения в лобизъм.

„Един депутат и група депутати, 91 депутати значи трябва да бъдат обявени в лобизъм. Една синхронизация с европейска директива, не може да се нарече по никакъв начин“, заяви Лъчезар Иванов, депутат от ГЕРБ и един от вносителите на поправката в ЗОП.

Вносителите на поправката се аргументират с евродирективата, в която се дава дефиниция на „публичноправна организация“. И тя, според тях,   изключва частните болници от възложителите на търгове. Адвокати обаче тълкуват текста обратно.

„Не може болниците да бъдат третирани по различен начин, съобразно това кой е техният собственик. Това е абсолютно недопустимо, дори не само заради директивата, а заради конституционно уредения принцип за равнопоставеност“, каза Грета Ганева, адвокат в сферата на обществените поръчки.

През 2019-та България получава две писма от Европейската комисия, които представляват начален етап на процедура срещу страната ни за нарушаване на Договора за функциониране на Европейския съюз. Причината - изключването на частните болници от възложителите на обществени поръчки. Комисията проучва дали правилно сме приложили директивата и на какво основание сме изключили тези болници. След всяко от писмата България е имала двумесечен срок да отговори.

Последният - изтече преди дни. Властите ни са изпратили официално становище за предприетите действия за промяна закона – а именно – и частните болници да правят поръчки. От комисията съобщиха за bTV, че отговорите на страната ни са в процес на оценка.

„Това, че ЕК е стартирала процедура не опровергава ли вашите думи? Аз казвам – документ не се коментира, затова ако има някакъв друг документ, аз трябва да го видя, ако има нещо да бъде променено, то ще бъде направена промяна“, обясни Иванов.

„Нещо, за което сме могли да платим 7 пъти  по-малко, сме платили 7 пъти повече и се надяваме законодателят да направи такива правилата, че това повече да не се случва. Не е въпрос на контрол. Като дойдат контрольорите, отварят закона или наредбата и казват - направили ли сте всичко това, направили ли сте го, нямате никакъв проблем, до следващата проверка, довиждане“, каза Константинов.

„Обществените поръчки, всички знаем, че не изпълняват на 100% предназначението си. Обличат в законова форма грешни решения, неправилни. Да, имат смисъл, но по-голям смисъл има електронен търг, много по-трудно  биха се получили тези деформации“, обясни Марков.

Всъщност, дългочаканият електронен търг на Министерството на здравеопазването заработи през тази седмица. Чрез него централизирано се  договарят цените на лекарствата. Два дни, в реално време, търговците на онкомедикаменти намаляваха първоначално предложените цени. Така най-ниската постигната цена за лекарството, за което ви разказваме в предаване, е 100 лева с ДДС. Или 10 пъти под максималната, плащана досега от касата. Класирани са 6 търговеца, които ще се конкурират и пред самите болниците, за да спечелят доставката на медикамента там. Предстоят и законодателни поправки, за да има основание касата да плаща на болниците на най-ниските цени, постигнати в резултат на електронния търг. По тези цени ще се плаща на всички лечебни заведения, без значение на формата им на собственост.

А междувременно няколко институции започнаха проверка по казуса с медикамента, купуван от болниците на драстично различни цени. Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата се очаква да е готов със заключенията си след два месеца.

„Аз докато не видя документи от проверка, не мога да обясня какво се случва, защото нямам представа какво пише във фактурата на придобиване на този лекарствен продукт“, обясни Марик.

 „Има ли нещо, което ви притеснява? - Мен ли, не. Вижте, ако мен нещо ме притесняваше в самото начало, аз едва ли бих сезирал НЗОК,  знам че подобен случай не е често срещано явление“, казва Ингиливо.

„Трябва периодично да се анализират определени продукти, които виждаме, че генерират голям възход в цените и да се вижда има ли аномалии и може ли в момента да се решат тези аномалии, има ли мерки, ако няма как да подходим“, каза председателят на Българска асоциация за лекарствена информация Бенишева.

„Много ми се иска да се върна към професията си, да  ви кажа, че ще се върна. Чувствам се добре и се надявам един ден да се върна. Лекарите работят до много късна възраст, знаете. Особено в последните години, когато изтичат кадри в чужбина, предлагат им се по-добри условия. Ще ми се да мога да се върна, а дали ще се случи – Стискаме ви палци. - Благодаря ви от сърце“, обясни пацинетка.

Участие в предаването отказаха от Българска генерична фармацевтична асоциация. Както и от Българската асоциация на търговците на едро с лекарства, която изчаква резултатите от проверките. От здравното министерство също не пожелаха да застанат пред камера, отговориха на наши въпроси писмено – отговорите са включени в предаването. Управителят на здравната каса излезе в отпуск и отказа медийни изяви. По закона за достъп до обществената информация bTV поиска от институциите детайлна справка за случая с лекарството, за всички играчи по веригата на продажба, и за други подобни случаи, ако такива са установени. Отговорите предстоят.