За голямата картина и суджуците
Голямата картина влиза в рязък контраст с картината на битието ни. Уж погледът е вперен навън, а по улиците бият. Уж сме дипломати, а говорим за суджуци
  • Последни
  • Най-четени

Коментари: 0
  • 0
    1
Коментар
Снимка: Нели Гуцалска

Външнополитическата активност на българското правителство в последните месеци е знак, че е дошъл момент, в който хората по върховете на държавата са осъзнали, че има много по-важни събития и процеси, от които зависи животът на всички нас.

Крайната незаинтересованост и неспособност за прочит на външнополитическите процеси обикновено имат пагубен вътрешнополитически ефект върху обществата. Те се лутат в собственото си село и територия, без мисъл и без знание, че извън тяхната зона има по-големи и важни градове и страни, от които всъщност зависи какво ще дойде при теб, на каква цена и как ще живееш.

Голямата картина винаги е била по-важна, но с поглед, забит в земята, българското общество сякаш престана да се интересува от света. Затова договорът с Македония след три дни е изключително важна стъпка към отварянето на съзнанието ни.

Какво ще ни донесе той? Ще стане ли Македония най-после малката ни сестра, за която са бленували премиери и министри, дипломати и военни? Под целофана се крие все същият въпрос – ако историята ни е обща, кой първи ще бръкне в блатото на вечните спорове за царе, писатели, просветители?

Приближаването на Македония към нас обаче най-малкото е знак, че в региона има воля за промяна, което е добра новина в контекста на предстоящото председателство и всички трябва да разберем това. Защото то е много повече от няколко хиляди чиновници, които ще закусват по столичните хотели догодина.

И тук идва голямото НО в този коментар.

Голямата картина влиза в рязък контраст с картината на битието ни. Уж погледът е вперен навън, а по улиците бият. Уж сме дипломати, а говорим за суджуци.

Тази история със суджука, от която, сигурен съм, ви е втръснало, е важна само заради едно единствено послание. Не заради рекетиращия депутат-суджукоядец, въпреки че не ми е ясно какво е направил с четири тона суджук. Този човек отдавна трябваше да има подагра.

Депутати като този много през годините, от всички парламентарни групи. Лошото е, че бизнесменът-суджукодавец е вярвал, че така се прави, че трябва да се отчита, за да има мир, бизнес и месото му си съхне на спокойствие.

Ето това е плашещото. И заради такива случаи хората рядко поглеждат отвъд границата на колбасите и бозата. България може да има много по-голяма външнополитическа тежест, икономиката да расте много по-бързо, ако има усещане за справедливост, за някаква почтеност.

Сега е модерно всички да се правят на ощипани за КТБ. Глупави не сме, но сме пасивни. Затова погледът навън минава през оправянето на собствената ни къщичка.

А пък тези от чужбината само могат да помогнат.

  • 0
    1
Още по темата
0 Коментара
  • Най-старите отгоре
  • Най-новите отгоре